Нещастията, които ни спохождат, не са случайни. Няма случайни неща. Поради тази причина трябва да посрещаме спокойно всичко, което ни се случва. Независимо дали е добро, или лошо. Дали е любов или страдание.
Мечтаем за любов. Но човек не е голям колкото мечтите си. Нито колкото са парите му. Нито колкото е славата му. Човек е толкова голям, колкото са добротата и благородството му. И начинът, по който носи успехите си.
Какво е любовта? Любовта е една вълшебна приказка. Струва ти се, че ако имаш любов, не се нуждаеш от нищо друго. А ако нямаш любов не е от особено значение какво друго имаш.
Чрез любовта човек може да даде на друг човек топлина и внимание. Може да го накара да се почувства значим и потребен. Близостта, обаче, поражда желание да задържиш. А нищо не може да се задържи. Чувствата са като времето – могат само да се преживеят.
Всеки човек има потребност да изживее чувствата си. Без значение какви са те. Дали ще е радост, гняв, ярост, тревога, разочарование, удовлетворение, чувство за вина или комплексното щастие. Да не изброявам всички възможни човешки чувства. Те не трябва да се подтискат. Трябва да се освободят и да се изживеят. Ако това не се случи, душата остава наранена за цял живот. Не бива да оставяме своята душа, или душата на някой друг да страда дълго време.
Има една философия за живота, която е странна за много хора. В живота възможностите не трябва да се пропускат. Любовта утре може да не е нужна, а извинението може да е излишно. Писмото утре може да не е прочетено, а завръщането може да не е чакано. Нежността утре може да не е необходима. Защото утре може да бъде много късно за всичко. И от където и да минем, трябва да оставяме най-доброто от себе си. Защото един ден може да се наложи да се върнем.
Има много начини да влезеш в живота на един човек. Но само един е начинът да останеш там - уважението.
Защото от гледна точка на психологията любовта, освен че е комплексно, е и преходно чувство. Най-силна е в първите три години на една връзка, а след това постепенно отстъпва мястото си на други чувства. Това е научно установено чрез глобални изследвания.
Какви са тези други чувства зависи от двамата партньори - какво са успели да изградят по между си през тези първи три години. Най-често би трябвало това да са уважение, доверие, приятелство, внимание, разбирателство, споделяне, грижа, подкрепа.
Но се появяват и други чувства, като ревност, недоверие, незаинтересованост, разочарование, прекалена взискателност, пренебрегване, пренасяне на любовта към децата.
Но основното е, че двамата партньори вече не разговарят помежду си. Нямат общи интереси, или не зачитат интересите на другия, или не смятат за необходимо да го правят, да споделят. Тук има много субективизъм.
Но едно е валидно за всички - не могат да забравят първата си силна любов. Голяма част от хората са склонни дори да се върнат при първия си любим човек. Вярно е, научно е доказано. Когато посещават психолози, до 60% от възрастните мъже признават, че не са безразлични към първата си любов.
Сравняват всички мъже (жени) с първата си силна любов и винаги те, новите, са губещите. Това е синдром - комплекс от чувства, който е уникален и съответно е неповторим. Запазен е в подсъзнанието и нищо не може да го измести оттам.
Ако любавта е приказка, то бракът, граждански или религиозен, не е. Бракът трябва да се управлява както се управлява една малка държава. С много търпение, толернтност, взаимно разбиране, уважение и зачитане мужду партньорите. Защото колкото повече се притискат взаимно, толкова повече те се отдалечават един от друг. Появява се първата, една малка лъжа. После идват още няколко, за да подкрепят първата. Идва ред на изкривеното мислене, за да се избегне срамът, породен от лъжите. И още няколко лъжи, за да прикрият последиците от изкривеното мислене. И тогава най-страшното - краят, като единствен разумен изход.
Това трябва да е ясно и разбираемо от всички.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар