ДОБРЕ ДОШЛИ!

Добре дошли, приятели!

„В живота на всеки един от нас има само две възможности - да се примирим с това, което имаме днес, или да поемем отговорност за промяната в своя живот към по-добро.“

Денис Уейтли

Добре дошли, прекрасни хора от Прекрасната планета!

Като начало ще ви разкажа две притчи. Първата е за една мъдра жена, а втората е за горещия камък.

Една мъдра жена се скитала. Вървейки, намерила скъпоценен камък в един поток. На следващия ден, тя срещнала един пътник, който я помолил за храна. Жената отворила чувалчето си, за да го нахрани. Пътникът видял скъпоценния камък в чувалчето й и помолил жената да му го даде. И тя му дала камъка без да се поколебае. Пътникът продължил по пътя си, не вярвайки на такъв неочакван късмет. Той знаеше, че стойността на този камък е толкова голяма, че след като го продаде, ще може да живее спокойно до края на дните си. Обаче няколко дни по-късно той настигнал странната жена и й казал: Аз дълго мислих за цената на скъпоценния камък и реших да ви го върна с надеждата, че мога да получа от вас нещо по-ценно. Споделете с мен и ме научете на това, което ви накара да дадете този скъпоценен камък на мен, един непознат, и то без колебание.

Втора притча
Много, много отдавна, една голяма библиотека изгаряла. От нея оцелял само един ръкопис. В продължение на много години, той лежал забравен на рафта в една книжарница. Никой не му обръщал внимание, до тогава, докато един ден книжарницата сменила своя собственик. Той преглеждал всички свитъци, книги, ръкописи и се отървавал от ненужното. По такъв начин ръкописът попадал в ръцете на един случаен просяк. Преди да си запали огън с него, за да се стопли, просякът се поинтересувал от това, което пише в него. В ръкописа пишело: "Човекът, който намери на брега на морето горещ камък, ще придобие в живота си всичко, за което е мечтал". Просякът решил, че няма какво да губи и отишъл до морето. Вдигал камък след камък, но те били студени и той ги хвърлял в морето. Така минали дни, седмици, месеци, години. И ето, един ден, треперещата му ръка докоснала горещия камък. Той го вдигнал и по навик го хвърлил в морето.

Човекът е свикнал да търси, а не да намира.

НАТАТЪК