The Most Exciting Journeys With ZigZag Library

Follow ZigZag library

RU EN TR
  • Breaking News

    четвъртък

    Духовната бедност на човека

    Духовната бедност на човека


        Духовната бедност е по-страшна от материалната. Най-вече защото хората рядко си дават сметка за нея. Повечето духовно бедни хора не знаят, че са такива. Лесно можете да ги разпознаете и ако това се случи, по-добре стойте надалече от такива хора. А ето и признаците на духовно бедния човек:

    Четенето е губене на време

        Духовно бедният човек рядко чете. Или никога. Книги в дома си почти няма. Предпочита да се отърве от тях в кашони до кофите за боклук, ако изобщо му попаднат такива. Приема ги за отпадъчни материали. Духовно бедният не се срамува, че не чете. Не открива ползи в това, да държиш книга, нито има желание да го прави. Смята, че интернет ти дава достъп до всичко необходимо и няма нужда да си губи времето с четене. Също така обича да казва, че е „чел доста навремето“.

    Винаги е прав

        Духовно бедният човек не умее да общува пълноценно с другите. Общуването често поражда спор и в това няма нищо лошо. Стига спорът да бъде интелигентен и аргументиран. Неслучайно хората са казали, че в спора се ражда истината. Само че малцина умеят да спорят възпитано и интелигентно. Духовно бедният човек прекъсва, спори не с доводи, а с емоция, често си позволява да прави обидни квалификации и да проявява неуважение към събеседника си. Освен това е готов да си състави мнение за някого според позицията му по даден въпрос – тоест, ако не е съгласен с него, моментално отива в черния списък на предатели.

     Говоренето зад гърба е норма

        Фалшът и лицемерието са често срещана човешка характеристика. Най-вече са присъщи на духовно ограничените хора. Те рядко ще посмеят да ви кажат истината в очите, но за сметка на това едва ще изчакат да ви видят гърба, за да започнат одумването. Духовно бедният човек не се смущава да показва различни лица в различните ситуации. Предпочита да се нагажда според условията, но не и да поддържа една позиция или да следва една линия на поведение. Говоренето зад гърба е норма. С такъв човек не можете никога да бъдете сигурни дали ви казва истината и какво всъщност мисли за вас. Може би трябва да попитате другите.

     Животът е в интернет

        Духовно бедният човек прекарва почти цялото си време пред екрана – на телефона, на таблета, на компютъра.  Дори когато е излязъл с приятели, погледът му отново е забит в екрана. Такъв тип човек пропуска непосредственото общуване и е готов да го замени за някоя клюка от нета или за безцелно и механично браузване. Духовно бедният човек не цени това, което има. Приема нещата за даденост. И хората също. Готов е да пропилее времето си и накрая да няма никакви спомени нито от деня си, нито от събитията в него, защото през цялото време той всъщност не е участвал в тях.

    Улицата е боклукчийска кофа

        Духовно бедният човек не вижда извън кръга на собствените си интереси. Живее така, че да му е удобно, да не се налага да полага никакви усилия. Изяжда вафлата и пуска опаковката от ръката си. Изпива кафето си и пуска чашата на улицата пътьом. Независимо дали на две крачки от него има кофа за боклук, или не. Същият този духовно беден човек често се оплаква от „кочината“, в която живеем, ругае държавата и управляващите, но всъщност с всяка своя постъпка той е този, който допринася за тази „кочина“. Защото държавата сме ние. Този духовно беден човек няма да почисти след кучето си. Ще го пусне да си свърши работата на пясъчника в детския кът, без да му мигне окото. Ако му направите забележка, ще получите заядлива реплика или оправдание, че кучето не е негово. Духовно бедният човек не се интересува от нищо и никого извън личното си добруване.

    Завист, критика, омраза са стълбовете на живота

        Духовно бедният човек не умее да се радва на чуждите успехи и чуждото щастие. Понякога хората го бъркат със състрадателна душа, защото съчувства на изпадналите в беда. Ако се замислите обаче, той всъщност злорадства за чуждото нещастие. Много по-фина душа се изисква, за да изпиташ искрена радост за чуждото щастие. А да потупваш по рамото, когато някой страда, го може всеки. Завистта и омразата не са чужди на духовно бедния човек. Той е изтъкан от озлобление към света и към себе си. Неудовлетворен от собствения си живот, пренася върху другите своите недоволства. Когато ви критикува, не го прави с грижа и положителни мотиви, а иска единствено да подкопае самочувствието ви и да ви срине психически. Подобни хора не са щастливи и заслужават съжалението ни. Причината може да се корени назад във времето или просто да е част от характера. Във всеки случай забележите ли подобни признаци у някого около себе си, стойте надалече.


    източник: obekti,bg


    За въпроси и предложения, моля, в коментарите. 
    Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:

    BGtop

    Follow ZigZag Library

    Няма коментари:

    Публикуване на коментар

    Lang-TR

    For beginner bloggers

    Rubrics

    Lang-Bg (557) Lang-En (124) Lang-Ru (122) Lang-TR (57) Love (21)

    Pagerank

     Погледни
    BGtop

    Lang-En