Христо Ботев е роден на 6 януари в знаменитата за Европа 1848 г. През Май 1876 г. Ботев започва организиране на чета и става неин войвода. От Гюргево се качва на кораба "Радецки" и на 17 май принуждава неговия капитан да спре на брега до Козлодуй. От там четата, водена от него, тръгва към Околчица. Говорят, че са извървeли целия път до там без хляб и вода. Влизат в неравен бой и на 2 юни куршум пронизва воеводата Ботев в челото. И 2 юни ще е денят, в който ние, българите ще почитаме в мълчание и гордост героите.
Паметникът на Христо Ботев във Враца е построен приблизително на същото място, на което вечерта на 2 юни 1876 година е стояла набучена на кол главата му, заедно с главите на пленените негови четници.
Невероятно е словото му "Тоз, който падне в бой за свобода, той не умира..." .
Минах по пътя на четата му и чух чудна легенда. Разказа ми я възрастен селянин с обгоряло и набръчкано лице, живи очи и едри силни ръце. В джоба на куртката си Христо Ботев носил не само тефтерче с последни записки и план за битки, но и шепа житни зърна. Знаел той, че ще се сбъдне молитвата му, че ще падне сразен в боевете. Знаел той, ясновидецът, че ще бъде скъпа паметта му за този народ от орачи, и заръчал: „ Дето падна – там ще заровя тези семена. На камък да се случи – тази земя пак ще ги оплоди. Безводно да е – кръвта ми ще ги напои. И те ще израстат. По тях ще познаете къде съм загинал.“
Така узнали хората къде е паднал героят.
Това предание за Христо Ботев е плод на любовта и на признателността на българския народ към подвига на героя.
 |
in English |
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар