Самотата

Самотата и самотниците. Върховете в планините всъщност са едни самотници. Вижте Полежан и Малък Полежан. Снимани са от далеч. Стърчат самотно, никому ненужни...Но понякога им писва от самота и допускат до себе си хора. Истинските планинари никога не казват- „Покорих върха.....“.Те казват- „Върхът ме допусна до себе си...“.
Защото, ако не му хареса, върхът за миг ще събере мъгла, облаци, мълнии...и от наперения планинар няма да остане нищо...

Същото е и със самотните хора. Те са много. Гледаш ги едни наперени, усмихнати, като върхове, но всъщност само те си знаят колко е празно в душите и сърцата им. И те като върховете понякога допускат хора до себе си, незнайно по какви причини- дали им е писнало от самота, дали симпатия някаква, но допускат. И скоро след това им омръзва и като върховете събират мъгли, облаци, започва да се тресе всичко като при Агунк...и пак остават самотни...
И не ги интересува дали са наранили човека, дали не се е поболял от неразбиране....
И си стърчат като Полежан, никому ненужни...

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: