Град Ловеч

Градът е наследник на тракийците от град Мелта (в днешния район на Хисарлъка), който е на стратегическо място по на главен път Дунав-Егейско море. През средновековието градът остава важен военностратегически център и се е наричал Lovuts (в превод - град на ловци) и то от 11-ти век. По време на 12-ти век градът се премества на десния бряг на р. Осъм, където се намира сега Квартал Вароша. След търновското въстание Ловешката крепост твърдо защитава подстъпите към Търново и след 3-месечната обсада Византийската империя е принудена да сключи мирен договор. От края на византийското владичество градът е известен с днешното си име - Ловеч.
По време на 13-ти и особено през 14-ти век, той е една от най-големите градове и крепости в северна България и достига завидно икономическо благоденствие. Градът пада под османска власт през 1393. Последният самостоятелен владетел на Ловешката крепост - Станко Кусам, става бунтовник след неговото падение. В първите векове на османското владичество градът намалява и едва през 18-ти и особено през 19-ти век, се развива благодарение на занаятите и търговията. Той е наречен Алтън Ловеч (Златен Ловеч). През 1870 в града има 11 000 жители. Още през 1839 тук започва борбата за независима българска църква. Първите училища са открити през 1846-1847 и един от първите учители тук е народия поет и писател Петко Рачев Славейков. През 1870 тук е създадено читалището, а две години по-късно първото театрално представление се провело под ръководството на Ангел Кънчев.
Има един стар покрит дървен мост над река Осъм, но реката го отнесла през 1872 година. Само 2 години след това на майсторът Уста Кольо Фичето изгражда известния си покрит мост с 24 малки работилници в него.

За съжаление той е изпепелен от пожар през 1925 година. Настоящият (уникален в страната) покрит мост е построен по подобие на стария.

През годините на национално-освободителното движение (втората половина на 19 век) Ловеч се превръща в революционна столица на България. През 1869 г. Васил Левски полага основите на местния революционен комитет и през следващата година той сочи Ловеч като център на Вътрешната революционна организация. На 17 юли 1877 Ловеч е освободен от ескадрилата на Паренсов, но 10 дни по-късно турците го завладяват отново и са заклани 2500 българи в града и в околностите му. Градът е най-накрая освободен на 3 Септември 1877 от войските на генерал Имеретински, Скобелев и генерал Доброволски. Неговата свобода бе спечелена с цената на 1683 руски жертви.
След Освобождението Ловеч губи пазарите на Османската империя. Изграждането на жп линията Левски - Ловеч (1932), както и разширяването на обхвата му до Троян (1948) дава тласък в развитието на града. За последните няколко години градът се утвърждава като голям културен и туристически център.