Девети септември 1944. Каква е тази дата: ден на победата над фашизма и капитализма? Преврат или народно-демократична революция? Епохално събитие или лош ден за българската държава? Десетки години по-късно все още няма ясен отговор на този въпрос. На снимки от онези дни се виждат възторжените лица на хората, които посрещат Червената армия победителка. Съветските военни части са минали Дунав, но не водят военни действия, защото никой не им оказва съпротива. На други фотографии са народните партизани, слезли в градове и села от Балкана, пушките им закичени с цветя. Но подобни снимки има и от посрещането на синеоките рицари – войниците на Вермахта... И едните и другите са посрещани с хляб и сол на Орлов мост...Отечествено-фронтовското правителство спасява България от война със Съветския съюз. То обаче свиква Народния съд още през декември 1944. Пак то отваря и лагерите на смъртта. В името на прогреса, на добруването на българския народ и победата на комунизма. В партизанското движение до 9 септември 1944 загиват около 9000 партизани и ятаци. Повечето от тях са почтени хора, недоволни от властта, от живота, който водят, от мизерията. Искат нов живот. Получават го, но той носи нови жертви, нови безумия, обещания и лъжи.
Девети септември. Запомнете тази дата. Тя ни трябва, за да не забравяме какво се е случвало в България. И да си вземем поуки. Иначе нe бихме направили и една крачка напред.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар