Връщам се с години във времето назад. С петдесетина. Когато бях ученичка в руската гимназия в моя роден град, по литература имах учител. В девети клас изучавахме руска класическа литература. Признавам, че не ми беше много интересна. Поне не толкова, колкото е сега. Та стана дума за моя учител. Мого добър учител. Сериозен, спокоен, вдъхващ респект, завладяващ. Вечна му памет! Когато изучавахме творчеството на Пушкин и неговия „Евгений Онегин“ учителят ни изискваше от всички нас, неговите ученици, да знаем наизуст писмото на Татяна до Онегин. На руски език. И всички го знаехме. Аз го помня и до сега. Когато изпадам в ситуация, която ме стресира, нервира или изкарва от равновесие, когато ми е трудно, аз си повтарям и повтарям този текст. И това ми помага. Ставам спокойна, обмислям и излизам от трудната ситуация, в която съм попаднала. Нямам обяснение за въздействието на „ Я к Вам пишу…“върху моята психика, но продължавам да го повтарям при всяка подобна ситуация. Необяснимо! Пробвайте нещо подобно, може и да ви помогне, когато ви е трудно.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар