![Черешите Черешите](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgRiS21D275hZUOH8YbiEnUyjIrqAUZwTpD59rlZPEm7DTqq9Uc8f6UicAiJW6lK2A3rnTgxoBUJGPXtg82XMWArG833-MkwAlvye-sk1WKcXECYW_t7C5ONId-sfATXyNckT4E1UKhOd4/s320-rw/chereshi.jpg)
Обичах да се качвам и по стълбата, и по клоните. Дядо все ме подсещаше да бера черешите с дръжки, за да не изгният бързо. И да не ям направо от дървото, че са пръскани. Ама кой ли ти слуша.
В този сезон любителят на животните и почитателят на книгите на Дарел и Лоренц, моят дядо, ставаше свиреп спрямо един единствен животински вид: скорците. Най-много им се сърдеше за това, че са колективисти: не вземат, като врабеца индивидуалист, да клъвнат една-две черешки и да си отлетят, а крещят на върха на дървото, докато съберат цялата тайфа да яде!
Белите череши бяха толкова много, че на баба не й стигаха бурканите вкъщи и съхраняваше част от сладкото в един голям супник от вече несъществуващ сервиз. Но от нас с брат ми нищо не можеше да се скрие, нито супникът, нито скътаните кутии бонбони за гости.
Те така и не ме научиха как да се грижа за покойници и гробове. Винаги тяхната грижа беше за живите. И за паметта.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
![Посетете .: BGtop.net :. Топ класацията на българските сайтове и гласувайте за този сайт! BGtop](http://bgtop.net/images/bgtop8831.gif)
Няма коментари:
Публикуване на коментар