Антоновден

На 17 януари православната църква почита Свети Антоний Велики, а празникът се нарича още Антоновден. Антоний - това е старо римски име, което означава "скъпоценен, безценен, неоценим". Но какво знаем за Свети Антоний Велики? Антоний Велики е роден в Египет през 251 година от благородни и богати родители, които го възпитали в християнската вяра. На 18-годишна възраст той губи родителите си и останал сам със сестра си, за която се грижил.

Уединението на Свети Антоний не станало внезапно. Отначало той останал в близост до града при един благочестив старец, който живеел в уединение. Но скоро решил да отиде по-далеч. Поканил този старец със себе си и когато той му отказва, сбогува се с него и се заселва в отдалечена пещера. Един от приятелите му носел храна. По-късно Свети Антоний се оттегля от населените места, прекосява река Нил и се заселва в руините на военни укрепления. Той носел със себе си хляб за шест месеца, и след това го получавал от приятел само два пъти годишно. Той страдал от глад и жажда, студ и жега. Но най-ужасното изкушение за отшелника, по думите на Антоний, било в сърцето.
Двадесет години той живее в самота. Когато приятели научили за местонахождението му, дошли, за да се установят при него. Дълго го викали, молели го да излезе при тях и най-накрая решили да съборят вратата. Тогава Антоний я отворил. Те били изненадани от това, че по лицето му няма и следа от умора, въпреки че самият той, се излагал на големи трудности. Небесният мир царувал в душата му и се отразявал на лицето. Бил тих и сдържан, отнасял се с всички еднакво приятелски. Св. Антоний починал в дълбока старост ( на 105 години през 356) и за начина си на живот спечелил името Велики.
Свети Антоний основава отшелническото монашество. Няколко отшелници, под ръководството на един учител - Авва (Aвва означава - баща), отделени един от друг в хижи или пещери се впуснали в молитва, пост и работа. По време на живота на Свети Антоний Велики е бил открит и друг вид на монашески живот. Поклонници се събират в общност, работят (всеки според своите сили и способности), споделят обща храна, подчиняват се на общи правила. Тези общности са били наричани манастири. Авва на тези общности са наречени архимандрити.
Свети Антоний Велики се счита за основател на първия манастир.
Ето една негова мисъл:
"Който кове парче желязо, обмисля от началото какво иска да направи от него - коса, нож или брадва. Така ние сме длъжни да мислим към каква добродетел се стремим, за да не се трудим напразно".


За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: