Сводестия Мост на Въздишките съществува над Дворцовия канал още от XVII век. Сътворен е под ръководството на известния италиански архитект Антонио Конти. Отвън Мостът на Въздишките е в стила на барока - издълбани декорации от бял мрамор придават на тежкия и монументален мост някаква лекота, елегантност и изящество.
Но въпреки, че на пръв поглед ни се струва, че във Венеция няма по-добро място за романтична среща, името си този мост е получил по доста по-различна и доста мрачна причина ... Факт е, че през Средновековието, този мост свързвал със затвора съда, разположен в Двореца на дожите. Мухлясал сутерен, където малко хора остават живи и много по-малко здрави. Много от преминаващите през този мост затворници виждали слънчевата светлина и вдишвали свеж въздух за последен път в живота си, въздишайки. Така че би било по-правилно да го наричат Мост на Прощалните въздишки.
По Моста на Въздишките някога минавал и известния Джакомо Казанова, който, за разлика от многото други, успява да избяга от мрачния венециански затвор.
Така изглежда проходът на моста, през който осъдените преминават от съдебната зала в затвора.
Някога Моста на Въздишките е вдъхновил много творци. Например, в Третяковската галерия днес се съхранява едноименната картина на Врубел, нарисувана през 1894 г. по време на разходка из Венеция. Споменаване на моста може да се срещне в произведение на Едгар Алън По, а някои изследователи дори смятат, че по модел на Моста на Въздишките е създаден сводестия проход в Санкт Петербург, свързващ сградите на Зимния дворец и Ермитажа.
Между другото, една друга местна легенда разказва, че влюбените ще бъдат сигурни за вечната си любов, ако по залез слънце се целунат в гондола, минаваща под този мост.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
или подкрепете този проект
Follow Библиотека ZigZag
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
или подкрепете този проект
Няма коментари:
Публикуване на коментар