В училище Емил се увличал от рисуване и класическа музика, свири на акордеон и съчинявал песни, участвал в училищни пиески.
През 1959 той спечели втора награда в националния конкурс за изпълнение на акордеон. През 1960 е студент в Театралния институт, но бъдещият певец вече има солова музикална кариера и не завършил театралното си образование.
През същата година той представи на публиката своята песен "Арлекино". Това беше първата международна награда за българска песен!
Разбира се, ние знаем, че кариерата на Алла Пугачова започна с изпълнение на песента в международния конкурс "Златен Орфей". През 1965 излиза негова дългосвиреща плоча, а тя беше първата самостоятелна
плоча на естраден певец в България! Бяха продадени рекорден брой от тази плоча. Той би могъл да стане известен психолог. Майка му, добре известен медиум и хиромантка със сценичното име на Мадам Сиси, му даде специална чувствителност, предчувствие за събитията. Но той стана певец, музикант. "Арлекино" и "Нашият сигнал" са символи на времето и не само в една страна, това знаем със сигурност. Но разбира се, в историята на България Емил Димитров влезе на песента, която се превърна в неофициален химн на страната - "Моята страна, моя България". той я пееше в моменти на радост и тъга. Емил Димитров можеше да бъде уникален обединител на хора от една нация, но може би тук има различни мнения. От този период Емил Димитров започва своите международни турнета. Особено много песни Емил Димитров има записани във Франция.
В чест на годишнината му през 1980 на Емил Димитров е връчена златна плоча. През 1990 Емил Димитров получава отличие от "Ekselans Eyropen", а през 1995 излиза и първия му CD. 4 години след тези събития Емил се разболява и това завинаги го разделя със сцената. Обаче популярността му била използвана, изцедена като паста за зъби от тубата, а след това оставили певеца сам, оклеветен, болен и ограбен.
Казват, че за лекарствата и с пари са му помогнали Пугачова и Кобзон и това звучи правдоподобно. Мнозина продължават да се чудят колко дълго и предано ние обичаме творците, които правят живота ни красив. Преди години Емил Димитров започва работа по автобиографична книга. Тя вече имала име - "Ограбеният живот". Именно такъв смята певецът собствения си живот - за начина, по който те се отнасяли към него приятелите, живеещи в луксозния му дом, как измъчвали душата му мъже и жени, имитиращи близост, как се отнесла с него държавата, определила му унизително ниска пенсия.
Много са обичали Емил Димитров в СССР и Франция. Огромните творчески и лични възможности се отваряли пред красивия и талантлив млади човек във Франция. Той бил в кръг на светски лъвове и барони, които щедро насърчавали творчеството му. Там той се сприятелил с Азнавур и Далида, успешно издал няколко плочи, бил включен в гилдията на френските композитори. Имаше повече от една или предложения да остане и да живее в комфортната страна. Но Емил Димитров не можеше да си се представи извън родината. "Винаги съм мечтал за България, признава той, представям си как стоя на хълма Царевец в Търново, както Янтра тече надолу ... И веднага у дома!"
А къщата си в Княжево той устроил с много вкус и блясък. Сам почиствал свещници, реставрирал мебели, създавал уют във всеки ъгъл, грижил се за цветята в градината. И много пушил, честно си признавал тази своя слабост.
Неговият голям бенефис през 2002 бил организиран от Йорданка Христова и всички известни изпълнители се отзовали на поканата.
Пълна зала, именно тогава Емил Димитров усетил истинската, безкрайна любов към себе си. "Как искам да пея" казал Емил на сбогуване.
Той е починал на 30 март 2005.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар