Тръгнахме от Пирин, стигнахме до сърцето на Родопите, после минахме през Рила, пресякохме Верила и Конявската планина и спряхме в полите на Осогово...
Пресякохме най-големите български реки- Места, Марица, Искър и Струма и още колко знайни и незнайни рекички и поточета.
Обиколихме язовирите Доспат, Широка поляна, Голям и Малък Беглик, и Батак...
Минахме от Банско през Разлог, Якоруда, Юндола, Велинград, Сърница, Доспат, Батак, Пещера, Пазарджик, Белово, Костенец, Боровец, Самоков, Сапарева баня и Дупница, и накрая спряхме в Кюстендил...
Джапахме на воля във водата на гейзера в Сапарева баня...
Там се видяхме съвсем неочаквано с добри приятели, чухме се с други...
Човекът е човек, когато е на път, е казал поетът в съвсем друг смисъл, но ние пътувахме...
А духът ми...който ме познава добре знае, че духът ми не просто пътуваше с мен, а летеше...летеше напред, назад, понякога ме поглеждаше с насмешка и ми казваше- Хайде, докога ще те чакам...
Какъв прекрасен ден! Дано и на вас се случи!
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар