Върнете ми моя Брюксел. Върнете ми безгрижието. Върнете ми насладата, небрежно вирнатия нос, нехайната походка, топлото чувство да се видя с приятели на маса отвън пред ресторанта. Върнете ми нетърпението да тръгна нанякъде, вълнението да пристигна на дадена гара или летище. Върнете ми сладостта да се завърна. Върнете ми спокойствието да бродя между други, радостта да бъда никой. Нека отново бъда незабележим. Не съм имал амбицията да ставам мишена.
Ерик-Еманюел Шмит
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар