![Георги Бенковски Бенковски](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgFujh4dyHqtXvTVjJBwwpiMrWSSJeeqmA6ripe_LsB0Y6P4HaRuSC86GLigSCv6aa_zhhb5DcofOChlMo_9kl8furqhIoklzp8TqPl0d6QT7m84FgQAcMphPaj7aKyirRsspxFwETWUI8/s1600-rw/georgi-benkovski1.jpg)
Истинското му име е Гаврил Груев Хлътев. Деец на националноосвободителното движение, един от организаторите и ръководителите на Априлското въстание в Четвърти (Пловдивски, Панагюрски) революционен окръг. След ранната смърт на баща си (1848) напуска местното у-ще и става терзийски и абаджийски чирак. През 1866 г. е вече влиятелен абаджия; търгува в Мала Азия; пътува из различни райони на Османската империя. В началото на 1875 г. се озовава в Букурещ. През лятото на същата година се включва в подготовката на опита за въстание през септември 1875 г. Участва в групата на Стоян Заимов, натоварена да подпали Цариград и да убие султан Абдул Азис, за да привлече вниманието на великите сили към българския въпрос. В Цариград Бенковски получава паспорта на поляка Антон Бенковски и с тази фамилия остава в историята. Замисленото въстание претърпява провал и Бенковски се завръща в Румъния. Гюргевският комитет го определя за помощник на Панайот Волов – апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг. В началото на януари 1876 двамата се прехвърлят в България и започват организационна дейност. По време на подготовката на Априлското въстание показва блестящи качества на организатор. Той е един от ръководителите на събранието в Оборище, което утвърждава плана за въстанието в Четвърти революционен окръг. Провъзгласява въстанието в Панагюрище и организира конен отряд (така наречената Хвърковата чета), с който води сражения с редовната турска армия. След разгрома на въстаниците при Панагюрище се оттегля с малка чета в Стара планина. Предаден и убит из засада при преминаване на река Костина в Тетевенския балкан.
ИЛАРИОН ИВАНОВ ДРАГОСТИНОВ
![Иларион Драгостинов Иларион Драгостинов](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgbc9fCLZTdP3O4CBuh_5VUoR63eOICq7MguxA4dU_RgLfjuqmvhftgiRITkatl23B8SdVHnnKgYMmiLSiDyivi1cJ8QzUnz2RNshgTJ9Rdjw57__hqOzpcm9qx1IPBT0NlIP38Z_bf0pw/s1600-rw/dragostinov1.jpg)
Деец на националноосвободителното движение. Завършва Търновското мъжко петокласно училище (1868); усвоява гръцки, френски и турски език. Установява се в Русе; занимава се с търговия; по-късно работи в английската жп компания като търговски агент и комисионер, поддържащ връзка с Цариград, Виена, Букурещ, Галац, Одеса и др. Участник в обществено-политическия и културния живот в Русе. Основател на Русенския революционен комитет (1871). Представител на общото събрание на БРЦК в Букурещ (април-май 1872). Участва в подготовката на замисленото за през септември 1875 г. всеобщо въстание. Член на Гюргевския революционен комитет. Главен апостол на Втори (Сливенски) революционен окръг. Поради провал на организацията в Сливен по време на Априлското въстание заедно с Г. Обретенов формира малка чета и се присъединява към дружината на Стоил войвода. Убит в сражение с редовна турска войска недалеч от с. Нейково, Сливенско.
ПАНАЙОТ ВИЧЕВ ВОЛОВ
![Панайот Волов Панайот Волов](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEggzSopBAB6OJlSldGUzF_SMu6CZ-0AcmaKHBBFbprSP-nY1O6zxc1G3zDTxh3PgQ6yDHYKOj6ulvRE0sNbg0F-M-IxST84VwiYjPAM5gM0l6eqAasmf0D4oFUOncxrezqMObPpVQYo-mY/s1600-rw/volov1.jpg)
Деец на националноосвободителното движение, организатор и ръководител на Гюргевския революционен комитет и на Априлското въстание (1876). Завършва Шуменското класно у-ще при Д. Войников. С материалната подкрепа на богатия свой сродник продължава обучението си в Букурещ, Болград, Одеса. Шест месеца преди да завърши Южнославянския пансион в Николаев, Украйна (1869-1873) поради заболяване е принуден да се завърне в Шумен. Назначен е за главен учител и директор на класното у-ще, организира вечерно училище, участва активно в дейността на местното читалище. Разгръща активна революционна дейност в Шумен и Шуменско. През авг. 1874 участва в общото събрание на БРЦК в Букурещ. Председател на революционния комитет в Шумен. Арестуван и хвърлен в затвора в началото на 1875 заради участието му в острия конфликт между местната младеж и европейските инженери, участващи в строителството на жп линията Каспичан – Шумен – Ямбол. Волов застава начело на недоволните шуменци, които осуетяват сватбата на френски инженер и местна девойка. След няколкомесечен престой е освободен и заминава за Румъния. Участва в подготовката на опита за въстание през септември 1875. Един от учредителите и главни дейци на Гюргевския революционен комитет. Определен е за главен апостол на Четвърти (Пловдивски) революционен окръг с помощник Георги Бенковски. В резултат на организаторската работа на двамата са създадени десетки революционни комитети; в организацията са включени редица местни патриоти, с голям принос по-късно в хода на въстанието. След появилите се противоречия между двамата ръководители Волов проявява воля и такт и в името на общото дело отстъпва първенството на Бенковски. Той е един от инициаторите за свикването на общо събрание на комитетите от Четвърти окръг в местността Оборище, близо до Панагюрище, и взема дейно участие в него. Когато избухва въстанието, Волов е в Панагюрище и заедно с другите апостоли вдига населението на бунт. След разгрома на въстанието, заедно с Г. Икономов и Ст. Ангелов са предадени на османските власти и при опит да се прехвърлят в Румъния се удавят в р. Янтра, край Бяла, Русенско.
СТОЯН ЗАИМОВ
![Стоян Заимов Стоян Заимов](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEjsiINcGCiUuF7SJPuzTCQiFmaM6sCEx_PxZxtfQco4ZVZ5cVXm5mGUD8OAHvC235neqhLgzzNxbt0-TBk8xY0m2ChjB6m5Ru_cP_hPYPTEMGpzxP6TxsYGiUHQBV7jxirC9w4g7GrHY2w/s1600-rw/Stoyan_Zaimov1.jpg)
СТЕФАН СТАМБОЛОВ
![](https://blogger.googleusercontent.com/img/b/R29vZ2xl/AVvXsEgxnrAxvs-Dir8ezvNe4m1YugkL5BeAipGvhu_fqmCuF6Fgluis2dAsX6lx-N1wO5IfKnq3z-YpwiOJbJ-X3vQG6Zg1mY6c1g2wF_uez780u6Izk8_6hiaaIpLZn5E3kXQl5zsOQDN0Aqk/s1600-rw/stambolov1.jpg)
Главен апостол на Първи (Търновски) революционен окръг. След Освобождението на България е един от активните дейци на Либералната партия. Действията му по време на Съединението и кризата след преврата от 1886 се оказват решаващи за стабилизирането на страната и откъсването ѝ от зависимостта от Русия. Управлението на ръководената от него Народнолиберална партия (1887-1894), макар ѝ критикувано заради преследванията на опозиционни политици, поставя основите на подема на България през следващите две десетилетия. Стефан Стамболов е третият по продължителност на управлението си министър-председател на България след Станко Тодоров и Тодор Живков.
Няма коментари:
Публикуване на коментар