За уморената жена

      Едно от най-тъжните неща, които можеш да видиш, е как една жена бавно губи своята светлина. Не защото животът ѝ е станал труден, а защото е дала любовта си на грешния мъж. Мъж, който не я е ценил. Който не е уважавал присъствието ѝ, а вместо това я е източвал емоционално, психически и духовно.

      Виждаш ли ме, спомняш ли си колко сияйна бях някога? Как светех, без дори да се старая? Как се обличах с вкус, как усмивката ми идваше естествено, как стъпвах с увереност? В очите ми имаше искра, в походката ми имаше лекота. Аз излъчвах радост.

      А сега съм уморена. Не просто физически, уморена съм в душата си. Енергията ми е угаснала. Дрехите ми вече не са същите. Косата ми не е подредена, както преди. Несесерът ми с грим стои недокоснат. Гласът ми е станал по-тих, но не от спокойствиe. Усмивката ми вече я няма.

      Ти си от мъжете, които не удрят, не крещят, не обиждаш с думи. Но ти ме убиваш отвътре. С пренебрежение, с манипулация. с емоционално отсъствие и неуважение. Ти взимаш и взимаш, докато аз забравих коя съм, само да има мир между нас.

      И най-лошото? Аз оставам с теб, защото те обичам. Защото вярвам, че ще се промениш. Защото съм вложила твърде много във връзката ни. Защото ме е страх да започна отначало. Защото ти толкова тънко си ме пречупил, че аз вече вярвам, че аз съм проблемът.

      Но нито един истински мъж няма да угаси светлината на жената, която обича. Нито една истинска любов няма да ме лиши от радостта, мира и същността ми. Любовта трябва да бъде като убежище, а не като оцеляване. Знам, че не е лесно. Знам, че не е просто въпрос дали да „си тръгна“. Има травми, има страх, има години щети.

      Но се надявам да си спомня коя съм. Да си спомня жената, която бях, преди ти да се опиташ да ме убедиш, че не заслужавам това. Да намеря сила да избера себе си. Да си тръгна. Да се излекувам. И тогава аз ще светя отново. Ще се смея отново. Ще погледна в огледалото и ще видя себе си отново. И никога няма да позволя някой да угаси светлината ми повече.

      Защото заслужавам любов, която ме възражда, а не такава, която бавно ме заличава. 

За въпроси и предложения, моля, в коментарите. 

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: 

Follow ZigZag Library