Изневярата на една жена

     Прочетох една история на мъж, който разказва, че е изневерявал, а жена му не е забелязала. Омъжена съм от петнадесет години и искам да разкажа моята. Изневерявала съм пет пъти. Не беше импулсивно, нито романтично. Беше нещо, което научих с времето – чрез наблюдение, преценка, копиране и усъвършенстване.

     Първият път, когато съпругът ми ми изневери, бях на тридесет и бяхме женени от пет години. Разбрах за това една вечер случайно – не от съобщения, а защото се прибра с риза, която аз не бях гладила, и с мирис, който не беше негов. Каза, че идва от среща. На следващия ден всичко се потвърди чрез банкови движения и едно обаждане, което дойде, докато той беше под душа.

     Плаках, крещях, събирах багаж, изгоних го. Спах при приятелка една седмица. Той се върна с цветя, с дълго извинение и уикенд пътуване. Приех. Не защото повярвах, а защото ми трябваше време.

     Две години по-късно се случи отново. Този път беше различно. Вече не бях изненадана. Познавах знаците: телефонът винаги с дисплея надолу, „извънредната работа“, резките промени в настроението без причина. Когато го изправих пред истината, вече не плаках по същия начин. Изиграх същия стар спектакъл, защото разбрах, че точно това работи в моя полза. Той реагира по същия начин: подаръци, скъп часовник, обещания, вечеря, пътувания. Приех всичко. И онази нощ, докато той спеше спокойно, вярвайки, че всичко е наред, аз взех решение.

     Първата ми изневяра беше студена. Планирана. Не беше с някой близък, не беше човек, когото можех да срещна в ежедневието си. Беше някой, който не задаваше въпроси. Запознах се с него на едно парти. Никой не заподозря нищо. Продължих да изпълнявам ролята си: присъстваща съпруга, подреден дом, семейство, за което се грижа. И научих нещо – жените лъжат по различен начин. Ние не оставяме следи. Не променяме рутината си. Не се отказваме от нищо.

     После дойдоха още изневери – винаги след като разбирах за някоя от неговите. Всеки път, когато той грешеше, аз изчаквах. Наблюдавах. Оставях го да се извинява, да ме води да пазаруваме, да ми подарява бижу или да предлага пътуване, за да „се сближим отново“. Приемах. И месеци по-късно, без драми и сцени, правех същото, което и той правеше, но по-добре прикрито.

     Никога не използвам телефона си за подобно нещо. Никога не променям графика си. Никога не занемарявам дома, децата или външния си вид. Научих, че мъжете лъжат, за да избягат, а жените лъжат, за да задържат. Той лъжеше, за да продължи да прави каквото иска. Аз лъжех, за да запазя контрола над живота си.

     Днес все още сме женени. Семейството смята, че сме преминали през тежки кризи и сме ги преодолели. Той мисли, че съм от жените, които прощават. Аз знам, че той все още изневерява, но той никога не се е усъмнил в мен. Не защото е наивен, а защото никога не съм му дала повод. Никога не съм сваляла гарда си.

❓ Какво бихте казали на тази жена, ако беше пред вас?

За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: 

Follow ZigZag Library