Ако видите жена, която изглежда прекрасно, въпреки възрастта ѝ — стиснете ръката на мъжът до нея. Сериозно. Когато пред вас минава елегантна, спокойна, усмихната жена, дори тя да е около четиридесет, но лъха на свежест, увереност и щастие — не бързайте да мислите за кремове, гени или козметици. Погледнете мъжът до нея. И кажете „благодаря“ на този мъж. Защото това е неговата заслуга.
Той не ѝ е намирал кусури за дреболии. Не ѝ е повишавал тон. Не я е тъпкал с обиди. Не я е оставил да носи всичко сама. Той ѝ е подавал ръка, когато е било страшно. Прегръщал я е, когато ѝ е било тежко. Напомнял ѝ е колко е ценна, когато тя е забравяла.
И точно затова пред вас стои жена, която свети. Не е момиче, но е красива. Не е от кориците на списание, но е истинска. В очите ѝ има спокойствие. В движенията — мекота. В думите ѝ — сила с топлина.
Жената до добър мъж е като виното: с времето става по-богата, по-ароматна, по-дълбока. Тя не е изтощена, не е прегоряла, не носи света на раменете си. Тя е жива. И до нея стои мъж, на когото си струва да стиснеш ръката.
Когато други мъже се питат: „А защо моята жена не е такава?“, отговорът е прост. Жената трябва да се пази. Като нещо скъпоценно. Като душата ти. Не да я променяш, не да я мачкаш. А да я обичаш. Истински. Всеки ден.
Да, има красиви и поддържани жени и без мъже. И жени, които преживяват в трудни връзки. Но няма сияещи, спокойни, щастливи жени, които живеят под натиск. Защото отношението на мъжа се отпечатва не само в настроението на жената, а и върху лицето ѝ. В стойката, в походката, в гласа. От добрите думи жената свети.
Всичко е просто: мъжът избира дали до него ще стои цвете или само сянката на жена.
Те, жените, не искат много. Само малко топлина, малко подкрепа, малко любов — тогава те създават чудеса. Жените прощават много заради любовта. Но никоя жена не разцъфтява от мъжкото безразличие.
Няма коментари:
Публикуване на коментар