Когато свиреше на любимата си цигулка, лицето му се променяше, ставаше дяволито, младежко, уверено.
Някога, много отдавна, имаше правомощията да затвори цех и дори цял завод, ако вътре в него не са спазени изискванията за химическа безопасност. Работниците в тези заводи го тачеха като благодетел.
Имаше куп изобретения и рационализации - все в областта на безопасността в работна среда.
Умееше да свири на всичко, което издава звук. Показваше ми акордите на китарата.
Караше мотор. Виждаше ми се като рицар на кон, когато възсядаше своя ИЖ.
Дъщеря ми беше уверена, че дядо й може да поправи и залепи всичко счупено.
В последните си години потъваше в музиката. Слушаше любимите си Паганини, Сарасате, Виенявски и бавно, и постепенно изчезваше от нашия свят.
Понякога виждам неговото лице в огледалото.
Автор: Доротея Табакова
 |
in English |
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар