Църквата "Света София"

София е един от аспектите на Исус като образа на Божествената Мъдрост. София е не само духовна категория, но и името на жена. Него носила християнката Света София, която е живяла през II век. Преданието описва живота на праведната и дълбоко вярваща в Христос вдовица София и нейните три силно вярващи дъщери. Император Адриан, който управлявал Рим през II век е бил предан на култа към богинята Артемида. Той заповядал да му доведат майката и децата й. След обещания за подаръци той не могъл да убеди семейството на скромна вдовица да се откаже от Христа. Тогава императорът се решил на драстични мерки. С изтезания се опитал да ги убеди да се откажат от своята вяра. Но майката и дъщерите били твърде предани на своята вяра, за което заплатили с живота си. И трите момичета не оцелели в мъченията, а София, положила в земята разкъсаните им тела и умряла на гробовете им след три дни.
На София - Премъдрост Божия са посветени множество православни църкви. Сред тях най-известна е църквата Света София в Константинопол, главната църква на Византийската империя до 1453 в целия православен свят.
Църквата на Света София - Премъдрост Божия е разположена в центъра на българската столица София, в близост до храм-паметника на Св. Александър Невски. Тя е един от най-старите църкви в София и нейната история е тясно свързана с историята на града. Днес храмът се смята за един от символите на столицата София.
Църквата е построена през VI век, по време на византийския император Юстиниан (царувал 527-565), върху основите на четири стари християнски храмове от IV век.
Църквата Света София е построена на мястото на некропола на град Сердика (древното име на София), други по-стари църкви в IV. и десетки каменни гробници. По време на археологическите работи били намерени фрагменти от мозайката на един от най-старите храмове. Смята се, че сградата може да побере до 5000 вярващи. През XI - XIV век Църквата Света София била митрополитска и славата й е била толкова голяма, че в XIV век тя дала името си на града. В XVI век по време на османското владичество, църквата е преустроена в джамия, а стенописите са били унищожени. Според легендата, в XVI век. пред църквата е изгорен жив златарят майстор Георги, който е отказал да приеме исляма. Големите земетресения през 1818 и 1858 унищожили минарето и нанесли щети на сградата, а според една легенда, по време на второто земетресение в сградата са били двамата синове на ходжата, които загинали. Мюсюлманите видели в това лош знак и изоставили храма. Дълго време той пустеел, а след Освобождението на България от турско робство (1878 ) е превърнат в склад. Сградата е възстановявана няколко пъти, а от началото на ХХ век. тук се правят археологически проучвания. В момента видът на храма е в максимална близост до автентичния си облик от времето на късната Античност и ранното Средновековие. Не далеч от църквата през 1873 бил обесен революционера Васил Левски. Зад църквата е гробът на големия български писател Иван Вазов.
Днес, в непосредствена близост до храма е паметникът на незнайния войн, символ на почитта към паметта на всички български войници, загинали за родината си.




За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: