Големият Христо Фотев, "малкият принц" на българската съвременна поезия. В историята има хора, които се помнят с години, дори векове след смъртта им. Хвалени, заплювани или аутсайдери, всички те са оставили своя незаличим отпечатък дълбоко врастнал в живите, и в мислите на поколенията след тях. Хората, които със своя неспокоен дух и месианско присъствие изместват границите на живота в своята епоха и да го насочат към върха, което е стремеж и цел на всяко живо същество. До голяма степен неразбрани, повече или по-малко признавани, но съществуващи те ще продължат да бъдат това, което винаги са били - художници, творци, силна и солидна основа, върху която поколенията след тях ще изграждат своите дела и успехи. Скелета, без който не би било мислимо съществуването на нашия богат на мултикултурно - историческо наследство, красив и сложен на човешки взаимоотношения живот. В българската история и съвременния начин на живот има много силни, достойн и очарователни със своята биография и произведения хора. Техните имена се спрягат с всевъзможни епитети, животът им е изследван до последния детайл от учени и всякакви. Тъй като всеки човек е една мистерия и пълна загадка, подлежи на разкриване, и защо това е смисълът да бъдеш човек - да остави след себе си събужда въображението, трескаво търсене на отговори - съзнание и вечни - светлината, която води другите напред. За щастие, България може да се похвали с творци, които със своето присъствие, със своите забележителни творения, имат място в златната книга на векове със своето съществуване. Особено в исторически - културен аспект. Майка или мащеха на творци и художници, България беше, е и ще бъде основната причина за тяхната значимост. Говорейки за култура и изкуство в съвременните тенденции, споменавайки много имена на писатели, драматурзи, художници и други, в антологията на българската поезия стои Христо Фотев – чайката на Бургас, възпял морския живот по уникален начин. Този "слаб, дребен, леко свит, но красив, магнетичен за обществеността, винаги в черна риза и черни джинси, митичен, харизматичен, роден от любов и напитки, цигари и повишена носталгия, прероден за скрита скръб, безсъние и безмилостнна меланхолия " мъж е една от най-емблематичните фигури на Бургас. Как да се опише такъв човек, как да се поберат в няколко изречения автобиографичните елементи на неговия талант и неспокоен дух, несломимата сила на погледа му, как да се покажат отчаяните му триумфи в любовта и красотата? И все пак ...
Христо Фотев Константинов е роден на 25 март, Благовещение, през 1934 в Истанбул. През 1940 , на 6 - годишна възраст, се установява със семейството си в Бургас. Учи в Бургас и Сливен. Неуспял като кандидат в Художествената академия, осем месеца е моряк на кораб. След военната си служба е художник в ателието " Украса " - Ямбол. После става главен редактор на изданието на мина " Черно море". Първата му стихосбирка е " Балада за пътуване " през 1961 година. За нея той печели втора награда за поезия. През следващата година става член на Съюза на българските писатели и драматург на театър "А. Будевска " в Бургас. Получава литературната награда на Бургас два пъти и отново става театрален драматург. Получава и литературната награда "Златен Пегас ", а през 1995 е удостоен със званието "Почетен гражданин на град Бургас". Написал е две пиеси. По бургаските улици много често ще видите това:
Той угасва като свещичка, лишен от приятели и естествената си среда Бургас, в мрака на апартамента си в София на 27 юли 2002.
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар