В дъното на паметта

   В кашона с играчките ни за елха, съвсем на дъното, увито в стара амбалажна хартия, седи едно много специално панерче... В него има няколко боядисани в сребристо шишарки, няколко орехчета, увити в шарен станиол и три-четири камбанки, изрязани от дъното на кутия за бонбони...
   Това са играчките на нашата бедност... Играчките на 90-те години, когато децата ни бяха малки и трябваше да им приготвим коледна елха, а парите едва стигаха за хляб... И си правехме украсата сами – с каквото можем
и както можем... Бяхме изобретателни – почти като магьосници! Дали защото бяхме млади, а децата ни – невръстни и непретенциозни, дали защото още не бяхме виждали „от първа ръка“ как живеят хората по света – не зная, но в такива моменти забравяхме за безпаричието и проблемите, забавлявахме се и искрено вярвахме, че ще дойдат по-хубави дни... За нас и за България.
   Сега можем да си купим цял магазин с играчки, но децата ни пораснаха и отлетяха надалеч... И думата „у дома“ за тях не означава непременно бащината къща... С всяка изминала година елхичката ни се смалява (може би защото вече няма вярващи в Дядо Коледа!...) и по разперените й клонки, отрупани с лъскави купешки неща, няма място за старите самоделни играчки... Но аз не мога да ги изхвърля... И ги оставям да си лежат там, на дъното на кашона, на дъното на паметта...
   Защото Дядо Коледа, когато ходи по земята, не се облича със скъпи дрехи и не пътува в скъпи коли...Той е там, където го пуснат да влезе...


Автор: Весела Димова



За въпроси и предложения, моля, в коментарите.

Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на: