Първата българска победа
Победата при Онгъла през 680 г. Тогава хан Аспарух успява да разгроми армията на император Константин IV Погонат, дошла да изгони българите,да изгони варварите от пределите на Византийската империя. Този поход завършва с неуспех и става причина в 681, на църковния събор, да бъде призната Славяно-българската държава. Тя започна съществуването си в резултат точно на тази голяма българска победа.
Втората българска победа
Втората голяма българска победа, която се отбелязва с удар на барабана, е битката при Върбишкия проход през 811, осъществена от войските на хан Крум и тогавашния император на Византия Никифор Геник. Тази битка също обръща историята. Тя слага началото на една амбиция на българските владетели да стигнат до Константинопол. Неслучайно през 813 се води втора битка, при Версиникия и тогава войските на хан Крум достигат при Константинопол. Битката в 811 завършва и със смъртта на императора, тоест за втори път вече един император загива в битка, и то с българите.Третата българска победа
Третата голяма българска победа е през август 917 при Ахелой. Тогава цар Симеон побеждава войските на император Лъв Фока. Това също е битка, която до известна степен слага своя отпечатък върху развитието на България за векове напред. Тя слага отпечатък и върху амбициите на българските владетели отново да влязат в Константинопол и да седнат на византийския престол. Затова тази голяма победа, която превръща България във фактор в европейския югоизток, се отбелязва като третата българска победа.Четвъртата българска победа
Четвъртата българска победа е през 1205, когато цар Калоян разгромява рицарите на Балдуин Фландърски при Одрин. Тази българска победа също е с особени последствия за Българската държава. Калоян тогава се равнява на византийския император, той е помазан от папата - също като Балдуин, и се счита за равен с него. А в един директен сблъсък между двете войски надделяват българските войски и това слага отпечатък върху понататъшното изграждане на отношенията между Латинската империя вече и Българската държава.Петата българска победа
Петата голяма българска победа е при Клокотница през 1230, когато цар Иван-Асен II побеждава войските на епирския владетел Теодор Комнин. След тази победа Българската държава няма равна на себе си в европейския югоизток освен Латинската империя, с която поддържа отношения, дотолкова доколкото това е разписано в договорите и браковете, които Иван-Асен II осъществява с латинския император.Шестата българска победа
Шестата българска победа е отново при Одрин, 1913. Тя бележи края на Балканската война. През март 1913 българските войски превземат една крепост, която се счита за непревземаема от всички военни специалисти в началото на XX век. Българската армия доказва, че за нея непревземаема крепост няма и си спечелва прозвището „Прусаците на Балканите”, тоест че българите приличат на немските войници. Този дух, този характер, тази бойна слава принадлежи на българските войници. Тя и сега си остава една от големите победи на българската армия.Седмата българска победа
И седмата победа, която се отбелязва с удар на барабан - това е Дравската епопея през 1945. Наследниците на онези воини, които превзеха Одрин, които превзеха и Тутракан през Първата световна война, успяха да задържат елитните немски части, воювали повече от пет години в Европа, срещали се с такива армии като Съветската и на други европейски страни. Българската армия, която се е считала за не толкова добре подготвена е успяла да спре устрема на немските елитни дивизии при р. Драва. Това също е голяма българска победа, която седемте удара на барабана отбелязват на всяка вечерна проверка, на всяка заря. Тези победи, определят пътя на България, но имат и подгласници. Победата на хан Тервел над арабите също не е маловажна. Победата през 986 на цар Самуил също не е маловажна. Тя укрепва Българската държава, тогава когато тя има най-голяма необходимост от това. Не са маловажни и победите, белязали Второто българско царство. Победата при Тутракан през 1916 също е много важна. Това е единствената крепост, която е превзета по време на Първата световна война. Единствено българската армия превзема крепост. По онова време щурмуването на крепости е отречено. Дори и най-известната крепост - Вердюн, неслучайно румънският командващ е казвал, че Тутракан е „неговият Вердюн”, не е превзета от немците. След десетмесечни битки и многобройни жертви французите си връщат крепостта. Докато българите в тридневна операция успяват да превземат Тутракан, модерна за времето си крепост. Това са същите онези артилеристи, които покориха Одрин през 1913. Но цитираните седем победи са избрани, защото действително слагат траен отпечатък върху историята и развитието на България.По материали на Агенция Фокус
За въпроси и предложения, моля, в коментарите.
Ще съм благодарна да оцените моя труд и гласувате за блога ми на:
Няма коментари:
Публикуване на коментар