Той се прибира. Уморен, стресиран, мълчалив. Ти, в своята безкрайна любов и грижа, веднага усещаш, че нещо не е наред. Сядаш до него и питаш “Какво има, любов? Разкажи ми." Той въздъхва “Проблеми в работата." И тогава ти, прекрасна, можеща, интелигентна жена, правиш това, което си научена да правиш най-добре. Започваш да помагаш.
"А ти пробва ли да говориш с шефа?", "Защо не направиш нещо?", "Аз имам една идея...". Ти му даваш решения. Предлагаш стратегии. Опитваш се да "поправиш" неговия проблем.
И тогава се случва. Той избухва. Или се затваря още по-дълбоко в ледената си пещера.
"Остави ме на мира!", "Ти не разбираш!", "Нямам нужда от помощ!".
А ти оставаш там, сама, с разбито сърце и един смазващ въпрос: "Но аз просто исках да помогна. Защо той се ядоса?"
Днес ще ти разкрия една от най-дълбоките, най-пазени тайни на мъжката душа. Истината, която, веднъж осъзната, ще промени завинаги начина, по който общуваш с мъжа до себе си.
Той не се ядосва на твоята помощ. Той се ядосва, защото твоята помощ, без да осъзнаваш, за него звучи като присъда. Присъдата, че той е некадърен.
Когато един мъж е изправен пред проблем, неговата най-дълбока, първична нужда е да докаже на себе си (и на теб), че може да се справи сам. Неговата стойност като мъж е дълбоко обвързана със способността му да бъде герой, да решава проблеми, да бъде скала. Когато ти му предлагаш решения, той не чува "Обичам те и искам да ти помогна". Той чува:
"Аз не ти вярвам, че можеш да се справиш сам." "Ти си слаб и неспособен." "Аз знам по-добре от теб."
Ти, в своя опит да бъдеш негов партньор, несъзнателно влизаш в ролята на негова майка. А никой мъж не иска да спи с майка си.
Какво всъщност иска той в този момент?
Той не иска твоите решения. Той иска нещо много по-трудно и много по-могъщо. Той иска твоето доверие. Той иска ти да седнеш до него, да сложиш ръка на неговата, да го погледнеш в очите и да му кажеш с цялата си женска сила: "Любов моя, не знам през какво минаваш, но знам едно. Ти си най-силният мъж, когото познавам. И знам, че ще намериш решение. А аз съм тук, до теб."
Това е. Това е всичко. Тази проста фраза не му дава решение. Тя му дава нещо много по-важно. Тя му дава сила. Тя му казва: "Аз вярвам в теб." И това е единственото гориво, от което той има нужда, за да премести планини заради теб.
Да се научиш да спреш да бъдеш "спасител" и да влезеш в силата на своята "Кралица", която управлява с доверие, а не с контрол, е най-дълбокият процес на женска трансформация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар