Блог

Тук можете да четете моя блог

Девочка с трубкой - 23 Март 2011

Недавно парламентариями Петербурга - Северной столицы России был принят Моральный Кодекс поведения петербуржца. Любопытно, что среди прочего этот Кодекс запрещает водителям маршрутных такси разговаривать по мобильному телефону во время движения.

Слов нет – вид лихого джигита за рулем, без умолку болтающего по «мобиле», вместо того, чтобы смотреть на дорогу, давно стал символом не слишком высокой культуры отдельных категорий граждан. Поэтому данная норма была с воодушевлением встречена большинством горожан.

Правда, последующие опросы показали, что петербуржцы настроены более решительно, нежели законодатели, и требуют принятия жестких мер по отношению не только к водителям. Как выяснилось, почти двадцать процентов опрошенных мужчин выступают за ограничения пользования мобильником для представительниц прекрасного пола.

Действительно – стоит только оглянуться на городской улице, то почти наверняка вы увидите не менее десятка женщин, болтающих по мобильным телефонам. Мужчин, пользующихся в общественном месте мобильником, обычно будет раза в два, а то и в три меньше.

Возможно, барышням это и невдомек, но проведенные исследования показывают стойкую закономерность – «трещащая» по телефону женщина раздражает большинство мужчин не меньше, чем женщина, не выпускающая в общественном месте сигареты изо рта (особенно – «Беломора»), или пьющая там же «из горла» спиртное (особенно – водяру). Опросы показывают, что во всех трех случаях негативное влияние на мужчин будет примерно одинаковым.

Повсеместное использование мобильников в России, особенно женщинами, уже напоминает эпидемию, и, как говорят ученые, превращается в социальную проблему.

Иногда последствия этой «трескотни» доходят до абсурда. Например, недавно на глазах автора этих строк работница киоска популярной питерской сети «Рубли» («Русские Блицы») дважды в течение нескольких минут уронила в готовящийся блин свой мобильник, по которому без устали трепалась, прижимая его плечом к уху.

При этом девушка особенно даже не смущалась. Она ловко извлекала аппарат из теста, вновь прижимала его к уху и бросала на жаровню заготовку для нового блина. Естественно, не переставая говорить с неведомым кавалером ни на минуту.
Конечно, этот пример относится к области курьезов. Не будем мы пугать барышень и страшными медицинскими последствиями длительного пользования мобильным телефоном. Наступление этих последствий, равно, как и связь излучения мобильника с какими-либо заболеваниями, пока наукой не доказаны.

Зато совершенно точно доказано другое. Те же исследования показали, что около семидесяти процентов несчастных случаев с женщинами в быту происходили тогда, когда эти женщины разговаривали по мобильным телефонам. Мужчин неприятности в момент разговора по телефону настигали только в двадцати процентах случаев.

Примерно такой же или чуть больший процент социологи относят на счет производственных и иных повседневных неурядиц, случающихся с дамами. Женщины не слышат распоряжений руководителя, объявлений о своей остановке или предупреждений об опасности, потому что в этот момент обсуждают с подружкой фасон новой тряпки.

Наконец, самая грустная цифра. Утверждается, что почти восемьдесят процентов несчастных случаев с маленькими детьми (отдельные ученые уверены, что гораздо больше) происходят в тот момент, когда мамы, забыв о своих чадах, увлекаются очередным телефонным разговором. У мужчин этот процент настолько низок, что даже не заслуживает упоминания.

Показательно, что многие европейские города сейчас включились в экологическое движение «жизнь без мобильника». Заметно меньше стало говорящих «по мобиле» на улицах Праги. Остроумные чехи даже придумали язвительную поговорку для любителей потрепаться в общественных местах: «Каждый дебильник имей свой мобильник» (за точность транскрипции, конечно, не ручаюсь, воспроизвожу со слуха). Практически не встретишь и спешащих по улице людей с мобильником у уха на улицах Хельсинки. Там это считается просто не совсем приличным.

Впрочем, там ведь не встретишь и девушек с бутылками пива в руках. У нас, похоже, дело совершенно другое. Десятилетиями страна была оторвана от некоторых достижений цивилизации. Мы еще только начинаем осваивать «игрушки», в которые весь мир постепенно наигрался. Но, если премьеры Великобритании спокойно возвращаются домой после работы на электричке, а Нидерландов и Новой Зеландии – на велосипеде, то отнять у русского юного клерка только что приобретенный автомобиль можно лишь вместе с жизнью. Наши соотечественники считают такое поведение западных обывателей блажью. Мы же, дорвавшихся до хороших машин, расставаться с ними не собираемся.
То же самое и с мобильниками. Вряд ли русская девушка добровольно расстанется с мобильной игрушкой. А предложение поменьше болтать, скорее всего, вызовет у нее лишь презрительный смех.

Да и мало кто отважится сделать такое предложение? Себе дороже выйдет.

» Връзка към този материал

"Берлинале" 2011 - 21 Февруари 2011

"Берлинале" 2011 

"БЕРЛИНАЛЕ" 2011

 

     Иранският филм "Надер и Симин: Раздялата" (Nader And Simin, A Separation) спечели Голямата награда "Златна мечка" на 61-вия международен кинофестивал в Берлин.
    Филмът на режисьора Ашгар Фархади беше сочен за фаворит още от началото на феста, който по всеобщо признание тази година не се отличава с особена конкуренция.
    Лентата разказва за брак в криза, но е повод за изследване на класовите разделения в иранското общество, на иранския религиозен консерватизъм и на местната съдебна система. Историята е разказана с напрежение, типично за трилър.
    38-годишният Ашгар Фархади спечели преди две години "Сребърна мечка" в Берлин за най-добър режисьор за "По повод Ели".
    Победата за филма е още по-голяма, защото целият актьорски състав спечели и наградите за мъжка и женска роля, нещо безпрецедентно за голям международен фестивал.
    "Сребърна мечка" за най-добра мъжка роля получиха Пейман Моади, Шабаб Хосеини и Сарех Баят, а "Сребърна мечка" за най-добра женска роля - актрисите Лейла Хатами, Сарина Фархади и Баят Сар.
    "Никога не съм вярвал, че ще спечеля тази награда. Последният път, когато бях тук, изобщо не си представях, че пак ще се върна на тази сцена", каза режисьорът победител.
    "Искам да използвам повода, за да се обърна към иранския народ, да кажа, че мисля за него, за страната, в която съм израснал и в която научих какво е история", допълни Фархади.
    "Иранският народе е един велик народ, един търпелив народ, един добър народ. Искам да спомена тук и Джафар Панахи. Вярвам, че неговите проблеми скоро ще бъдат разрешени и се надявам, че той ще може да дойде тук идната година", заключи победителят.
     За най-добър режисьор на "Берлинале" бе отличен германецът Улрих  Кьолер за германо-френско-холандската продукция "Сънна болест"(Schlafkrankheit) - разказ за разрухата в западноевропейско семейство, посветило се в продължение на 20 години на хуманитарна работа в Африка.
     Специалната награда на журито "Сребърна мечка" получи унгарският филм "Торинският кон" (The Turin Horse) на режисьора Бела Тар. Той започва с широкоизвестен епизод от живота на философа Фридрих Ницше, който през
1889 г. в Торино се намесил, за да спре издавателството на един кочияш върху неговия непослушен кон. Случката презивикала фатален срив у и без това тежко болния Ницше и до края на дните си той не произнесъл нито дума. Но филмът се занимава с живеещите в уединение кочияш-фермер, неговата дъщеря и със самия кон.
Деветчленното жури на Международната федерация на филмовата преса (ФИПРЕССИ),  в което участваше и българската критичка Ингеборг Братоева, отличи също филма на унгарския режисьор.
     Наградата за най-добър сценарий спечелиха Джошуа Марстън и Андамион Муратай за "Опрощението на кръвта" - разказ за кървави вражди накъде в Албания.
     Председател на журито на "Берлинале" тази година беше Изабела Роселини. В журито трябваше да бъде и иранският режисьор Джафар Панахи. Той обаче беше осъден през декември в родината си на 6 години затвор заради дейност, подкопаваща устоите на държавата държава. На Панахи е забранено за 20 години да напуска Иран и да работи в областта на киното. Това решение предизвика бурната реакция на международната общност.
     На откриването на фестивала преди 10 дни на сцената беше оставен празен столът, на който трябваше да седне Панахи.
    Почетна "Златна мечка" при 3-минутни оглушителни аплодисменти бе връчена на 80-годишния актьор Армин-Мюлер Щал. То се снимал в над 130 филма. Кариерата му започва в края на 50-те години на миналия век в тогавашната ГДР, където той се превръща в любимец на публиката. През
1976 г. заради подпис под протестна декларация срещу комунистическия режим му е забранено да участва и в киното, и в театъра, и в телевизията.
    През
1980 г., за да се отърват от него, властите му разрешават да се прехвърли във ФРГ, където той също става звезда. Когато години по-късно Армин-Мюлер Щал прочита досието си в Щази (Държавна сигурност), разбира, че най-близък приятел непрекъснато е доносничил за него. Но актьорът никога не назовава името на този човек.
    През
1989 г. той се преселва в САЩ, където до днес живее в Калифорния и също печели популярност в редица холувудски продукции.

» Връзка към този материал

Вера Кочовска - IN MEMORIAM - 21 Февруари 2011

Вера Кочовска - IN MEMORIAM 

Вера КочовскаIN MEMORIAM

    На 15 февруари  се простихме с Вера Кочовска. Стотици хора дойдоха да се поклонят пред тленните останки на феноменалната лечителка в плевенския храм "Свети Николай". Вера Кочовска почина на 11 февруари на 65-годишна възраст в дома си в Плевен. Здравето й се влоши миналия декември, когато беше приета по спешност в столична клиника. Повече от три часа приятели и близки на Вера Кочовска от цялата страна се редяха на опашка, за да кажат последно „сбогом" на лечителката. Поклонението беше в храма, който се намира под прозорците на дома й в Плевен. Точно тук плевенчани много пъти са я виждали да пали свещ и в празник, и в делник.
    Кочовска е световно признат феномен, не само със способността и да лекува, а и с умението си да „гледа" в бъдещето. „Това е последния ми рожден ден и последната ми година" - предрече пред близки Вера на 27 юли миналото лято и отказа да празнува. През земния си път тя е дарила изцеление и е вдъхнала кураж на хиляди хора у нас и извън пределите на страната. Въпреки че в последните години Вера не беше в състояние да помага, интересът към нея не стихваше.

    Ето и какво казаха кората за нея: „Много губим, тя ми беше и приятелка. На толкоз много хора е помогнала, лично на мен, лично на моето внуче. Вие си нямате на представа на колко народ е помогнала, колко народ се стичаше." „Не отказваше на никой - и на болен, и на здрав, на всеки. Нейната къща беше поток от хора, тя не връщаше никой. На всеки даваше надежда, помагаше с всичко, което можеше." „Контактувала съм 20 години с нея. Наистина за Вера много дълго ще си спомняме с много добрини и в този момент просто й казвам - последно сбогом Вера." Според академик Светлин Русев Вера умееше да гледа не само човешкото тяло като през рентген, но да „вижда" и в човешката душа. Акад. Светлин Русев: „Едва ли си даваме сметка какво натоварване тя е изживяла. Но заедно с това пък трябва да бъдем благодарни, че бог или съдбата ни беше дарил с човек, като нея."

    Преди 6 години московски специалисти направиха сензационно откритие-те снимаха и документираха третото око на Вера Кочовска на специален рентген.По-късно изследователите на българския феномен доказаха, че това око вижда четвъртото измерение. Според техните разчети подобни способности се проявяват у един от 50 000 души.

    През 1993г. Кочовска  изуми и японските учени. Тогава стана ясно, че докато работи с пациентите си, едната й ръка се затопля, а по другата избива студена пот. Това може да се случи само при наличие на двойно кръвообращение, което е абсурдно. При тестовете в Токийския университет най-прецизната апаратура уловила кардиограмата на Кочовска – когато тя лекува, на екрана се появява права линия, а апаратурата отчита клинична смърт.

» Връзка към този материал