Блог ( Февруари 2011)

Тук можете да четете моя блог

"Берлинале" 2011 - 21 Февруари 2011

"Берлинале" 2011 

"БЕРЛИНАЛЕ" 2011

 

     Иранският филм "Надер и Симин: Раздялата" (Nader And Simin, A Separation) спечели Голямата награда "Златна мечка" на 61-вия международен кинофестивал в Берлин.
    Филмът на режисьора Ашгар Фархади беше сочен за фаворит още от началото на феста, който по всеобщо признание тази година не се отличава с особена конкуренция.
    Лентата разказва за брак в криза, но е повод за изследване на класовите разделения в иранското общество, на иранския религиозен консерватизъм и на местната съдебна система. Историята е разказана с напрежение, типично за трилър.
    38-годишният Ашгар Фархади спечели преди две години "Сребърна мечка" в Берлин за най-добър режисьор за "По повод Ели".
    Победата за филма е още по-голяма, защото целият актьорски състав спечели и наградите за мъжка и женска роля, нещо безпрецедентно за голям международен фестивал.
    "Сребърна мечка" за най-добра мъжка роля получиха Пейман Моади, Шабаб Хосеини и Сарех Баят, а "Сребърна мечка" за най-добра женска роля - актрисите Лейла Хатами, Сарина Фархади и Баят Сар.
    "Никога не съм вярвал, че ще спечеля тази награда. Последният път, когато бях тук, изобщо не си представях, че пак ще се върна на тази сцена", каза режисьорът победител.
    "Искам да използвам повода, за да се обърна към иранския народ, да кажа, че мисля за него, за страната, в която съм израснал и в която научих какво е история", допълни Фархади.
    "Иранският народе е един велик народ, един търпелив народ, един добър народ. Искам да спомена тук и Джафар Панахи. Вярвам, че неговите проблеми скоро ще бъдат разрешени и се надявам, че той ще може да дойде тук идната година", заключи победителят.
     За най-добър режисьор на "Берлинале" бе отличен германецът Улрих  Кьолер за германо-френско-холандската продукция "Сънна болест"(Schlafkrankheit) - разказ за разрухата в западноевропейско семейство, посветило се в продължение на 20 години на хуманитарна работа в Африка.
     Специалната награда на журито "Сребърна мечка" получи унгарският филм "Торинският кон" (The Turin Horse) на режисьора Бела Тар. Той започва с широкоизвестен епизод от живота на философа Фридрих Ницше, който през
1889 г. в Торино се намесил, за да спре издавателството на един кочияш върху неговия непослушен кон. Случката презивикала фатален срив у и без това тежко болния Ницше и до края на дните си той не произнесъл нито дума. Но филмът се занимава с живеещите в уединение кочияш-фермер, неговата дъщеря и със самия кон.
Деветчленното жури на Международната федерация на филмовата преса (ФИПРЕССИ),  в което участваше и българската критичка Ингеборг Братоева, отличи също филма на унгарския режисьор.
     Наградата за най-добър сценарий спечелиха Джошуа Марстън и Андамион Муратай за "Опрощението на кръвта" - разказ за кървави вражди накъде в Албания.
     Председател на журито на "Берлинале" тази година беше Изабела Роселини. В журито трябваше да бъде и иранският режисьор Джафар Панахи. Той обаче беше осъден през декември в родината си на 6 години затвор заради дейност, подкопаваща устоите на държавата държава. На Панахи е забранено за 20 години да напуска Иран и да работи в областта на киното. Това решение предизвика бурната реакция на международната общност.
     На откриването на фестивала преди 10 дни на сцената беше оставен празен столът, на който трябваше да седне Панахи.
    Почетна "Златна мечка" при 3-минутни оглушителни аплодисменти бе връчена на 80-годишния актьор Армин-Мюлер Щал. То се снимал в над 130 филма. Кариерата му започва в края на 50-те години на миналия век в тогавашната ГДР, където той се превръща в любимец на публиката. През
1976 г. заради подпис под протестна декларация срещу комунистическия режим му е забранено да участва и в киното, и в театъра, и в телевизията.
    През
1980 г., за да се отърват от него, властите му разрешават да се прехвърли във ФРГ, където той също става звезда. Когато години по-късно Армин-Мюлер Щал прочита досието си в Щази (Държавна сигурност), разбира, че най-близък приятел непрекъснато е доносничил за него. Но актьорът никога не назовава името на този човек.
    През
1989 г. той се преселва в САЩ, където до днес живее в Калифорния и също печели популярност в редица холувудски продукции.

» Връзка към този материал

Вера Кочовска - IN MEMORIAM - 21 Февруари 2011

Вера Кочовска - IN MEMORIAM 

Вера КочовскаIN MEMORIAM

    На 15 февруари  се простихме с Вера Кочовска. Стотици хора дойдоха да се поклонят пред тленните останки на феноменалната лечителка в плевенския храм "Свети Николай". Вера Кочовска почина на 11 февруари на 65-годишна възраст в дома си в Плевен. Здравето й се влоши миналия декември, когато беше приета по спешност в столична клиника. Повече от три часа приятели и близки на Вера Кочовска от цялата страна се редяха на опашка, за да кажат последно „сбогом" на лечителката. Поклонението беше в храма, който се намира под прозорците на дома й в Плевен. Точно тук плевенчани много пъти са я виждали да пали свещ и в празник, и в делник.
    Кочовска е световно признат феномен, не само със способността и да лекува, а и с умението си да „гледа" в бъдещето. „Това е последния ми рожден ден и последната ми година" - предрече пред близки Вера на 27 юли миналото лято и отказа да празнува. През земния си път тя е дарила изцеление и е вдъхнала кураж на хиляди хора у нас и извън пределите на страната. Въпреки че в последните години Вера не беше в състояние да помага, интересът към нея не стихваше.

    Ето и какво казаха кората за нея: „Много губим, тя ми беше и приятелка. На толкоз много хора е помогнала, лично на мен, лично на моето внуче. Вие си нямате на представа на колко народ е помогнала, колко народ се стичаше." „Не отказваше на никой - и на болен, и на здрав, на всеки. Нейната къща беше поток от хора, тя не връщаше никой. На всеки даваше надежда, помагаше с всичко, което можеше." „Контактувала съм 20 години с нея. Наистина за Вера много дълго ще си спомняме с много добрини и в този момент просто й казвам - последно сбогом Вера." Според академик Светлин Русев Вера умееше да гледа не само човешкото тяло като през рентген, но да „вижда" и в човешката душа. Акад. Светлин Русев: „Едва ли си даваме сметка какво натоварване тя е изживяла. Но заедно с това пък трябва да бъдем благодарни, че бог или съдбата ни беше дарил с човек, като нея."

    Преди 6 години московски специалисти направиха сензационно откритие-те снимаха и документираха третото око на Вера Кочовска на специален рентген.По-късно изследователите на българския феномен доказаха, че това око вижда четвъртото измерение. Според техните разчети подобни способности се проявяват у един от 50 000 души.

    През 1993г. Кочовска  изуми и японските учени. Тогава стана ясно, че докато работи с пациентите си, едната й ръка се затопля, а по другата избива студена пот. Това може да се случи само при наличие на двойно кръвообращение, което е абсурдно. При тестовете в Токийския университет най-прецизната апаратура уловила кардиограмата на Кочовска – когато тя лекува, на екрана се появява права линия, а апаратурата отчита клинична смърт.

» Връзка към този материал

„Синя карта” - 21 Февруари 2011

От 1-ви юни България въвежда „синята карта” за чужденци от страни извън ЕС

     Европа изостава -  в момента около 1.7% от всички работещи в ЕС са висококвалифицирани работници от трети страни. С този процент Европа изостава от основните имиграционни дестинации в света. Най-много висококвалифицирани кадри привлича Австралия – делът им е близо 10%. Следва Канада със 7.3%, Швейцария с 5.3% и САЩ с 3.2%. Същото проучване на Евростат показва, че размерът на нелегалната  заетост в ЕС е около 20%.

    Заради липсата на достатъчно специалисти фирмите  в България търсят експерти от чужбина. Сърби, руснаци,, украинци, турци, молдовци или хървати са надеждата на българските работодатели от различни сектори да попълнят незаетите висококвалифицирани работни места. От 1 юни България въвежда „синята карта” по подобие на „зелената карта” в САЩ и Канада.

    Условието един чужденец от страна извън ЕС да получи „синя карта”, е да има диплома за висше образование, независимо дали е инженер, лекар, юрист или I T специалист. Преди това обаче чужденецът трябва да си е намерил вече работата у нас. Работодателят му ще кандидатства от негово име за „синята карта”. Преди да бъде одобрен кандидатът, службите по заетостта ще проверяват дали наистина няма подходящ българин за дадената длъжност.

    Инженери и I T специалисти ще бъдат сред най-търсените кадри със „сини карти”, прогнозират от „Джоб тайгър”.

    Предимствата на „синята карта”:

·        Притежаването на „синя карта” легализира престоя на чужденеца в целия Европейски съюз.

·        Той има право да доведе членовете на семейството си, които също имат право да работят у нас.

 

 

·        Притежателят на „синя карта” може да сменя работодателите си.

 

 

·        Работната му заплата ще е поне 20% по-висока от средната за съответната длъжност и бранш.

 

 

·        След две години работа в България специалистът ще може да се премести в друга държава от Европейския съюз.

 

 

·        След пет години работа получава статут на постоянно пребиваващ, за което  не се изисква разрешение за работа.

 

 

    В момента се пишат процедурите,по които ще става получаването на документа. Те ще бъдат регламентирани в Закона за насърчаване на заетостта, наредбата за наемане на чужденци и правилника за прилагане на Закона за чужденците.

 

 

                                                                                            

                                                                                      

                                                                                              февруари, 2011

» Връзка към този материал