Свети Спиридон

Свети Спиридон 

Свети Спиридон (Саламински) чудотворец, е роден в края на III век на остров Кипър. В детството си Свети Спиридон пасъл овце и водел живот чист и благочестив. Подражавал  на праведните Давид - с кротостта си, на Иаков със  сърдечната си доброта, на Авраам с любовта си към скитащите се. В зряла възраст, Свети Спиридон станал баща на семейство. Извънредната му доброжелателност и искреното съчувствие привличали много хора: бездомните намерили убежище в неговата къща, непознатите - храна и почивка. За непрестанното  споменаване на Бог и добрите му дела, Бог дал на бъдещия светец благословените дарове прозрение, изцеление на болните и прогонване на злите сили. След смъртта на съпругата му, по време на царуването на Константин Велики (324-337) и неговия син Констанций (337-361), Свети Спиридон е избран за епископ на града Tримифунта. Санът на епископ не променил начина му на живот, който съчетавал пасторалната служба с делата на милост. Според църковните историци, Свети Спиридон през 325-та участвал в дейността на I-ви Вселенски Събор. По време на Събора, светецът влязъл в спор с гръцки философ, който защитавал арийската ерес (Александрийския свещеник Арий отрича божествеността и предвечното рождение на Бога, Отца и сина и учи, че Христос е единственото върховно творение). Простата реч на Свети Спиридон показала на всички слабостта на човешката мъдрост пред божествената мъдрост. В резултат на разговорите с врага на християнството, Свети Спиридон става негов ревностен защитник и приема светото Кръщение. По време на същия Събор, Свети Спиридон показал на арианите нагледни доказателства за единството в Светата Троица. Той взел една тухла в ръката си и я стиснал. Моментално огън изригнал вагоре, вода потекла надолу а тухлата стояла в ръцете на чудотвореца. "Ето ги трите стихии, а тухлата е една - казал тогава Свети Спиридон, така е и в Светата Троица - Три Лица, а  Божеството - едно." В лицето на Свети Спиридон  паството открило любящ баща. По време на продължителна суша и глад в Кипър, чрез молитвата на светеца, дошли дъждовете и прекратили бедствието. Добротата на светеца се комбинирала със строгост към хората, които били недостойни. Чрез негова молитва бил наказан немилостиви търговец на хляб, а бедните селяни били спасени от глад и бедност. Завистници оклеветили приятел на светеца, бил хвърлен в затвора и осъден на смърт. Светецът побързал да се притече на помощ, но пътя му  бил преграден от пълноводен поток. Спомняйки си как Иисус преминал през преливащата река  Йордан, светецът с твърда вяра в Божието всемогъщество се помолил и потокът се оттеглил. Заедно със своите спътници, неволни свидетели на чудото, Свети Спиридон преминал по сухо до другата страна. Предупреден за инцидента, съдията посрещнал светеца с чест и освободил невинния човек. Много чудеса сътворил Свети Спиридон. Веднъж, по време на служба, в маслената лампа догаряло маслото, и тя започнала да гасне. Светецът се огорчил, но Господ го утешил, а  лампа като по чудо се напълнила с масло. Известен е  случаят, в който Свети Спиридон влязал в една празна църква, наредил да се запалят лампите и свещите, и започнал богослужение. Провъзгласявайки "Мир за всички", той и дякона чули от горе в отговор от изключително много гласове, провъзгласяващи: "И с твоя дух". Хорът бил величествен. На всяка молитва невидимият хор пял "Господи, помилуй". Привлечени от пеенето, идващо от църквата, хората, които били наблизо побързали да влязат в нея. Колкото повече наближавали църквата, прекрасното пеене все повече и повече галело ушите и пълнело сърцето. Но когато влязли в църквата, не видели никой, с изключение на епископа и няколко църковни служители, не чували вече  райското пеене, от което изпаднали в голямо изумление. Светецът изцелил  тежкоболния император Констанций, говорещ с починалата си дъщеря Ирина, вече подготвена за погребение. А един ден жена дошла при него с мъртвото си дете на ръце, молеща за помощ светеца. След молитва, светецът върнал бебето към живота. Майката, слисана от радост, паднала безжизнена. Но молитвата на светеца към Бога върнала и живота на майката. Цялото житие на светеца поразява с удивителната си простота и сила на чудесата, предоставена му от Господ. За житието на Свети Спиридон са запазена доказателства от църковни историци IV-V век - Сократ Схоластика, Созомен и Руфин. известно е  като живота на Свети Спиридон, написани в ямбичен стих  от неговия ученик Трифилем.

В православната иконография този светец е изобразяван с плетена от върбови клони шапка. Легендата разказва, че името Спиридон произлиза от гръцката дума ѕреіѓа, което означава плетеница, мрежа, кошница. Освен това често зографите го зографисват и държащ тухла в дясната ръка. Поради това Свети Спиридон се приема като покровител на занаятчиите. Днес работещите в обувната промишленост и обущарите почитат деня му. Празнуват също и други занаяти – шивачи, абаджии, бакърджии, дюлгери. Разбира се, като спомен от разказите за него особена почит му оказват керемидарите и тухларите. Приема се и като покровител на конете и едрия добитък. Празнуват и козарите. В негова чест се месят колачи – питки, кравайчета, които се раздават на съседи и роднини с пожеланието светецът да прогони болестите  далеч от дома. Не само болести лекувал, но и при суша дъжд измолвал, при киша спирал валежа, поради което го почитали и бедни, и богати. Там, където го имат за покровител на конете, жените раздават рано сутринта обреден хляб за здравето на животните.

На този ден не се работи жеска работа. Не се шие. Ако се убоде жената на този ден, раната няма да зарасне лесно. Не се рони царевица, не се варят зърнени храни (леща, боб, грах и др.) да не излизат пъпки по тялото. Каквото е времето през 12-те дни след св. Спиридон, такова ще е то през съответните месеци през следващата година: на пъврия ден съответства януари, на втория – февруари и т.н. Това е част от двата цикъла 12-дневни прогнози, които се правят от 1 до 12 декември и от 12 до 24 декември. Не само дните, но и 12 следващи нощи показват какво ще бъдат месеците, които идват.
С празника на св. Спиридон (12 Декември) са свързани зимния празник на св. Анна (9 декември) и на прор. Даниил (17 Декември). Те допълват обредната идея за преход, за преминаване към нещо ново. Св. Анна зимна за българите е покровителка на магьосниците, на врачките, вещиците, омайниците. Св. Анна е и майка на Богородица. Тя закриля брака, семейството, девойките, бременните жени и вдовиците. На 17 Декември празнуват всички жени, които още раждат и имат малки деца; месят се питки и отново се раздават, за да е плодовита годината. И двата празника, са женски, в същността си са честване на женското, плодотворящото начало. Целта им е да осигурят щастлив преход и успех в новия годишен цикъл.

« назад към статиите