Баташкото клане - Априлско въстание 1876 - Факти

Баташкото клане - Априлско въстание 1876 -  Факти 

По време на Априлското въстание през 1876 г. село Батак попада в центъра на битката за свободата на страната ни. Населението пролива реки от кръв, за да защити правото си на свобода. Според наличните данни в кланетата на Батак са брутално убити над 5000 българи от мюсюлмани, водени от Ахмед ага Барутанлията, който получава похвали и награди от султана на Османската империя. Батак се превръща в кървава баня. Бунтовническите лидери Петър Горанов и Стефан Трендафилов довели смелите мъже от селото, но чорбаджиите, пускат многобройна турска войска, която никого не пощадила. Нито беззащитните жени, деца и възрастните хора. Според записките на свидетели, жестокостта им е била смразяваща. Селото е било опожарено заедно с жителите, които се опитали да намерят убежище в някои от по-големите сгради като училището и църквата "Света Неделя", но за съжаление това не могло да спре жестокостта на турците.

  Църквата е последният бастион на вяра и надежда за спасението на хората, които няколко дни смело се съпротивлявали на нападението на турците. Липсата на храна и изчерпването на водата накарали хората да се скрият в Божия храм. За  кръвопролитията доказват съществуващите все още  доказателства по стените на църквата. Не е невъзможно да се забравят ужасните дни и огромните жертви сред местното население. Турците са обещавали на хората свобода, ако се предадат доброволно, но това не се е случило. Те са били ограбвани  и убити без милост, като  някои от тях са били принудени да се преструват, че са убити, за да се спасят. Църквата е опожарена, но благодарение на масивните й каменни стени, напълно са унищожени само дървените мебели и иконите. Църквата "Света Неделя"  е построена през 1813 г. Тя е кръстовидна куполна сграда от камък и вкопана в земята. Станала е мълчалив свидетел на клането в Батак. По-късно е превърната в крипта - музей в памет на невинните жертви, убити по време на Априлското въстание. С решение от 03 април 2011 на Светия Синод, жертвите на баташкото клане са канонизирани в  свети мъченици. Църквата "Света Неделя" се превръща в храм, който  и до днес пази зад каменната си ограда и врата от дъб, жив българския дух и патриотизъм. Тя е един от най-посещаваните паметници. В центъра на криптата се пазят част от костите от българите, които предпочели да умрат, вместо да се предадат.  Батак  за дълго време успял да запази българското в  живота си, въпреки че той е заобиколен от села с преобладаващо мюсюлманско население. Църквата проповядвала черковнославянски език, въпреки че това е било забранено в българската църква. В църковните служби по това време трябвало да се проповядва на гръцки език. След клането турците се опитали да скрият следите от престъпленията си, като пребоядисали църквата, но всички стени били напоени с кръв, което води до недоволство сред военните кореспонденти, представители на много страни. Многото жертви в селото по време на въстанието е възможност  на Русия да се намеси и да се стигне до освобождението на страната ни. През 1963 г. Батак е обявен от малко селце в град. Баташкото клане в нашата история е най-голямото военно престъпление.

« назад към статиите