Честита Баба Марта! - Традиции

Честита Баба Марта! - Традиции 

    Баба Марта е един от най-почитаните български обичаи, запазил се от древността до наши дни. На първи  март всеки подарява на близките си специален амулет наречен мартеница, които ще го дарява със здраве и сила през следващата година.  Названието "Март" идва от латинското "Мартиус" тоестМарсов, посветен на Марс - бога на войната, син на Юпитер и Юнона. Старите българи са го наричали "брезен" - "брезите лист и мъзга пущат". В тъмни зори, преди да настъпи месецът, стават само девойките. Те трябва да срещнат първи своенравната старица, за да бъде цял месец весела и засмяна, а времето топло и  хубаво. В народните представи пролетта идва с пристигането на баба Марта. Нейният двойнствен образ - ту весел, ту сърдит, едновременно утвърждаващ и отрицаващ, представя женското, пораждащо живота начало, и в същото време - пак женското, но стихийното начало. Месец март е единственият женски месец, той е месецът на зачатието на пролетта и земята, която ще роди лятото и плодородието.  Негов знак е мартеницата, символ на пробуждането и култа към слънцето. Тя се сваля чак когато се види лястовица, щъркел или цъфнало плодородно дърво. Слага се под камък и след девет дни се гадае по нея.

    Сутринта рано стопанките простират или закачват пред домовете си червени престилки, пояси, прежди, черги или пресукани червени конци: те пазели къщата, да не влезе в нея злото - болести и немотия. Като ги видела, баба Марта щяла да се разсмее и да изгрее слънце.

    За да не пада гръм, в някои добруджански села не тъкат, не трупат, не варят нищо. На огъня не слагат черни (опушени) съдове, за да няма главни по растенията. В Родопите се гадае по първите дни на месеца за времето през годината (или за отделни хора и семейства, на който се нарича отделен ден).

    Някои от обичаите на 1 март, свързани с изгонването на злите сили, включват палене на огън и изгаряне на сметта на двора, а след това всички прескачат жаравата. Някаде възрастни жени не излизат извън дома, за да не срещнат Марта и да я разсърдят, тъй като тя ще се усмихне и времето ще е хубаво, ако я срещне млада жена или мома. На Марта жените не перат и не простират бели дрехи, за да не падат слани и градушки. Има много предания за тълкуването на червено-белия   символ на мартеницата - и тук ще ви разкажа най-популярната от тях.

   Преди хиляди години, прабългарският хан Аспарух тръгнал от дома си в далечните Тибетски планини, за да дири плодородна земя за народа си прабългарски. Той преминал през много реки и планини, докато стигнал земите на славяните, които го посрещнали като скъп гост. Славянки, с бели дрехи му носели бокали с напитки, а трапезите били отрупани с ястия - всичко, което се ражда по тази благословена земя. Но на хана не му било весело, защото той  тъгувал за дома си и за своите близки - за майка си и за сестра си Калина. Седнал той на брага на голямата река и сълзи покапали по загорялото му лице, а взорът му се отправил молитвено към бреговете и към слънцето за чудо. И чудото станало! На рамото му кацнала лястовичка - на нея хана разказал болката си. Лястовичката отлетяла към земите, откъдето дошли прабългарите, и разказала с човешки глас на Калина, че брат й е намерил нови земи за царството си, но много тъгува за нея и праща много здраве... Зарадвала се Калина и решила да изпрати хабер на своя брат. Свила зелена китка, усукала с вълнен конец и направила възелчета за поздрав - и изпратила лястовичката да отнесе китката на брат й. Като мълния се понесло птичето и скоро кацнало на рамото на Аспарух. Ханът радостен взел китката, разчел по възелчетата поздрава на сестра си и накичил гърдите си с китката. Ханът повелил на народа си - всеки да си върже малка китка от пресукан бял и червен конец, и на този ден да се кичи винаги - за здраве и небесна благословия. Това се случило на първи Март и останало и до наши дни.

    Първите мартеници, предназначени за окичване на хората и добитъка, били само от усукан бял и червен конец. По-късно в някой области към мартениците  се прибавили златна или сребърна паричка, която служела за предпазване от болести.Чувството за красота и оригиналност е повлияло значително на облика на мартениците. Сега те са се превърнали в едно много изтънчено бижу.

Значението  на  цветовете

    Червеният цвят в бита на българския народ е средство за предпазване от болести. Така можем да си обясним защо и на младите булки, и на малките деца са връзвали червен конец. Бялата вълна в мартеницата предвещавала дълъг живот, а червената - здраве и сила, защото носенето на мартеницата е в края на зимния сезон, когато жизнените сили и хранителни запаси са на изчерпване. Така се обяснява семейният характер на мартенските обреди и празници. Белият цвят първоначално символизира мъжкото начало, силата, светлата, соларна зона. По-късно под въздействието на християнската митология обозначава девствеността - белият цвят е цветът на Христос.Червеното е женското начало, здравето: то е знак на кръвта, на зачеването и раждането,  затова първоначално и женските сватбени носии са били червени. 

ЧЕСТИТА БАБА МАРТА!

« назад към статиите