Пейо Яворов - Личности

Пейо Яворов - Личности 

Пейо Яворов е български поет, роден в град Чирпан на 14 януари ( 1 януари стар стил) 1878г. Истинското му име е Пейо Тотев Крачолов. Яворов завършва V (IX) клас в Пловдив. От 1893г. до 1901г. работи в пощите, сменяйки различни селища — Чирпан, Стара Загора, Сливен, Стралджа, Анхиало (Поморие), София. По това време той симпатизира на Българската работническа социалдемократическа партия, а след 1897г. влиза в контакти с Вътрешната македоно-одринска революционна организация. Първоначално той е редактор на различни издания, свързани с македоно-одринското революционно движение. По-късно с различни чети многократно преминава границата и се бори за свободата на Македония като става един от най-дейните сподвижници на Гоце Делчев и негов пръв биограф — "Гоце Делчев”. Този период от неговия живот намира място в мемоарно-есеистичната му книга "Хайдушки копнения”. В София, със съдействието на д-р Кръстьо Кръстев и П. П. Славейков, Яворов става сътрудник и редактор на издаваното от тях литературно списание "Мисъл”. През 1901 г. издава първата си стихосбирка "Стихотворения”, чието второ издание от 1904 г. е с предговор от П. П. Славейков. В този период поетът работи като библиотекар, а по-късно и като драматург на Народния театър. Яворов усилено чете модерна френска поезия. През 1907 г. излиза втората му стихосбирка "Безсъници”, която окончателно проправя пътя на модерната българска лирика. През 1910г. излиза от печат антологичната книга на поета "Подир сенките на облаците". Чувствителната душа на поета трудно привиква със суетата и нищетата на литературните и светските нрави в столицата. Лора Каравелова, дъщеря на държавника, министър - председателяПетко Каравелов, с която се венчава през 1912г., малко преди да замине за фронта в Кюстендил. Тяе жената, чиято любов се оказва фатална за него. Запазената кореспонденция между тях, която сама по себе си е литература, свидетелствува за една пламенна и бурна любов, белязана с много съмнения и много страсти. Трагичният край идва на 29 ноември 1913г., когато Лора се застрелва, а Яворов прави опит да се самоубие (оставя предсмъртно писмо от един ред: "Моята мила Лора се застреля сама. Ида и аз подир нея"). Изстрелът само пронизва слепоочието и го ослепява. Съкрушен от съдебния процес и от мълвата, която го обвинява, че е убиец, на 29 октомври 1914г. поетът взема голяма доза отрова и се застрелва.

 По негови стихове са създадени много песни. Ето две от тях.

 

Душата ми е стон

 

 

 

Две хубави очи

 

« назад към статиите