България през годините

България през годините 

Ста̀ра Велѝка Бълга̀рия

Ста̀ра Велѝка Бълга̀рия е ранносредновековна държава с владетел кан Кубрат. Наричана е още Кубратова България. Съществувала е около 30 г. след 632 г. в зоната на северното Причерноморие - днешна Украйна. В някои източници за нейна столица се Фанагория. Това предположение се основава на хроника, но не се подкрепя от археологически данни. Тя представлява военно-племенен съюз на прабългарите и сродните им племена, дотогава подчинени на Аварския и Западнотюркския хаганат при граници: на изток - река Кубан, на юг - Азовско и Черно море (без южен Крим), на запад - река Днепър, на север – река Донец. През VII век прабългарите са все още скотовъдци-полуномади в процес на усядане.

 

Първата българска държава

Първата българска държава, наричана още Дунавска България за разлика от Волжка България, е първоначално ханство, а от коронясването на Симеон I Велики за цар е империя. Тя е просъществувала на Балканския полуостров и прилежащите му части от Югоизточна Европа от 679 до 1018 г. Неин основател е хан Аспарух от рода Дуло, който след разпадането на Стара Велика България довежда част от прабългарските племена в днешните Бесарабия и Добруджа, формира обща войска с местните славянски племена, като принуждава Източната Римска Империя (Византия ) да му плаща данък след категоричната победа в битката при Онгъла през 680 г. Първоначално столицата ѝ е в Онгъла, близо до днешното село Никулицел (Румъния), а в впоследствие (спорно е кога точно) се установява в Плиска.Базиликата в Плиска В края на 9-ти век столицата се премества във Велики Преслав, а след превземането му от Киевска Рус в края на X век, се премества в Скопие и Охрид. Най-голямото си териториално разширение Първото българско царство достига през IX век, когато към първоначалните територии по Долни Дунав са присъединени области в Тракия и Македония, части от днешни Албания, Сърбия и Румъния, а също и част от Северното Черноморие (до река Днепър). През същия период се наблюдава централизация на държавното управление. Тя е съпроводена с процеси на консолидиране на разнородните етнически групи от България при цар Симеон I населението в средновековната българска народност, общият език на която се развива въз основата на славянския. През 864-866 г. при княз Борис I православното християнство става държавна религия, което води до значителни промени в културния живот на държавата по времето на т. нар. Златен век на цар Симеон Велики. При същия владетел българите правят продължителни, но безуспешни опити да завладеят столицата на Източната Римска империя - Константинопол (наричана от българите и славяните "Цариград"). Базиликата в Плиска e символ на мощта на Първата Българска държава, както и неин културен център. Българо-византийските войни, наред с нашествията на унгарци (маджари), печенеги и руси, водят през различните периоди до разрастване и отслабване на българската държава.

 

 

Втората българска държава

Втората българска държава е феодална държава, империя, продължител на Първата българска държава, възродена след въстанието на Асен и Петър против византийската власт през 1185 година и коронясването им за царе. Престава да съществува след превземането от Османската империя на Видинското царство през 1396 година.

Третата българска държава

Третата българска държава започва съществуването си на 3 март 1878 г., когато със Санстефанския мирен договор е сложен край на Руско-турската война. Първоначално територията обхваща населените с българи земи от Черно море до Охридското езеро и от Дунав до Егейско море. Притеснени от значителното руско влияние на Балканите, Великите сили провеждат Берлинския конгрес и преразглеждат Санстефанския договор. Направените териториални промени обособяват Мизия и Софийското поле във васалното на Османската империя Княжество България. В рамките на империята остава автономната област Източна Румелия с административен център Пловдив, която практически съвпада по територия с днешна Южна България. Македония, Одринска и Беломорска Тракия също остават в територията на Османската империя. Поморавието остава в границите на Сърбия, а Северна Добруджа е предадена на Румъния от Руската империя. На 6 септември 1885 г. в Пловдив е обявено Съединението на Източна Румелия с Княжество България. На 22 септември 1908 г. България обявява юридическата си независимост от Османската империя.

България сега

България сега е парламентарна република, начело с президент, който се избира пряко от избирателите за срок от пет години. Знамето и гербът на страната са добре познати на всички. Страната е много богата на естествени природни красоти, които с разнообразието си на малка територия я правят изключително атрактивнa.

« назад към статиите