Прошка. За България и българите

Прошка. За България и българите 

Гробище. Мястото, където започва и свършва славата. Гробът на един български герой. Типичен български герой, обругаван, възхваляван,издиган. Гробът на основателя на Българската армия. Главнокомандващ на армията ни по времето на Балканските войни, героят от Сливница, генерал Михаил Савов. Единственият гроб в България, който гледа на юг. Така е пожелал самият генерал Савов. На Юг, към Македония, към нашият несбъднат национален идеал. Какъв е бил този човек, който е поискал такова нещо? Какви са били героите ни като него? Защо те са вярвали в каузи като „Единство“ и „Съединение“, а ние не? За тези наши герои искам да ви разкажа. Ще се опитам да ви разкажа и за великите български битки. Защото най-лошото нещо на света, войната, по накакъв странен начин разкрива най-ярките и светли национални човешки качества. Войната е нещо като изпит без поправителен. И много народи не са го взели, те просто са изчезвали. Защото на бойното поле най-лесно си проличава кой народ колко струва, кой човек какъв е, кой е герой, кой е подлец. Ще се опитам да ви разкажа и за забравените български герои. Хора, направили изумителни неща – военни, учени, изобретатели, пътешественици. Те не заслужават да бъдат забравяни. По някакъв начин те са платили висока цена вместо нас и заради нас. Това, че днес живеем в свободна, независима държава, наричаме се българи, даже и това, че говорим на български език е платено. Платено е с нечия лична трагедия, с осъкатени съдби и неродени деца. Платено е с кръв. Да помним, това е наш дълг. Дълг към нас самите. Въпрос на себеуважение и елементарен морал. Ние сме малък народ и малка държава. Но това не означава, че не бива да се себеуважаваме. Защото ако ние не го правим, то не бива да очакваме да ни уважават и другите.

Молим прошка от всички.

Прошката е мост към Бога, към любовта и щастието, който ни позволява да се сбогуваме с вината, обвинението и срама. 
Тя ни учи, че любовта е освобождаване от страха.
Прошката пречиства въздуха, сърцето и душата. Свързва ни с всичко свято. Чрез прошката ние осъществяваме връзка с това, което е по-велико от нас, с това, което надхвърля въображението ни. 
Тя ни позволява да бъдем в мир с тайнството на живота. 
Дава ни възможност да правим това, за което сме дошли на този свят.
Да простиш, е рецепта за щастие.
Да не простиш, е рецепта за страдание.
Възможно ли е цялата болка, независимо от причинителя, да съдържа в себе си компонента на прошката?
Да се вкопчиш в отмъстителните мисли, да се отдръпнеш от любовта и състраданието със сигурност се отразява на нашето здраве и на имунната ни система.
Да се вкопчиш в това, което наричаме оправдан гняв, ти пречи да усетиш Божия покой.
Да простиш, не означава да се съгласиш с постъпката. 
Не означава да извиниш възмутителното поведение.
Прошката означава да живеем и обичаме изцяло в настоящето. Без сенките на миналото.
Прошката означава освобождаване от гнева и нападателните мисли.
Прошката означава освобождаване от всички надежди за по-добро минало.
Прошката означава да не изключваме никого от любовта си.
Прошката означава изцеляване на раната в сърцето, причинена от непрощаващи мисли.
Прошката означава да видиш Божията светлина у всеки, без значение какво е поведението му.
Прошката не е само за другия - но и за теб, за грешките, които си направил, за вината и срама, които все още изпитваш.
Прошката, в най-дълбоката си същност, е прощаване на самите себе си, задето сме се отдалечили от любящия Бог.
Прошката означава да простим на Бога и на нашите възможни погрешни представи за Него, защото сме били изоставени и самотни.
Прошката отваря вратата на нашето чувство за единство с Духа, за единение с всички и на всички с Бога.
Никога не е твърде рано да простиш. 
Никога не е твърде късно да простиш.

 

Независимо от всичко Прощавайте!

Най-красивият подарък - Прошката.
/ Майка Тереза /

« назад към статиите