Заговезни - Традиции

Заговезни - Традиции 

Когато наближава Великден, наближават и пролетните църковни празници, свързани с него. Винаги в неделята, която е осем седмици преди Великден, е църковният празник Месни Заговезни. Църквата я нарича Неделя месопустна. Този неделя е последният ден, в който се яде месо преди да започнат Великденските пости. Тъй като е свързан с Великден и този празник е с променяща се дата. Но винаги е в неделя, осем седмици преди Великден. И е първият променящ се пролетен църковен празник. На много места в страната на Месни Заговезни се провежда и Кукеровден. Кукерите са с костюми от кожа, маски и пояси, окичени с различни хлопки и звънци. Вярва се, че с тези ритуали се гонят злите сили. 

 

 

В седмицата, която следва Месни Заговезни и се казва Сирница, до следващата неделя, когато е Сирни Заговезни, може да се ядат само яйца и млечни продукти. Провеждат се много игри и веселия. Обичаят хората да се маскират по Заговезни датира още от Средновековието и дори много преди това, като у нас е разпространен само в някои краища. Маските трябвало да прогонят злите духове, които бродят между хората, карнавалът символизира победата на светлината над мрака, т. е. настъпването на пролетта и края на зимата. Повод да се организира домашен празник карнавал, повод за веселие и, разбира се, за общата софра.

Двете седмици са една своеобразна подготовка за най-дългите и стоги пости през годината, Великденските пости. Постите съществуват в почти всички култури като форма на прочистване от злото, като изпитание на човека. Традицията е малко преди вечеря на Месни Заговезни младите да посещават кумувете си и родителите на булката. Те им носят дарове: варена кокошка, обреден хляб и вино. На празникацялото семейство се събира на масата и заговява с богата на месни ястия трапеза. Посещението на кръстника и родителите може да стане и на Сирни Заговезни. Тогава младите искат "прошка" от по- възрастните. Ето защо на Сирни Заговезни се казва и "Прошка".

 

« назад към статиите