vBulletin counter

Странджанска фолклорна област - Фолклор

Странджанска фолклорна област - Фолклор 

Странджа е невисока планина в югоизточния български край. Заедно с по-ниската Сакар, тя очертава труднопроходима гранична зона на изток от реките Тунджа и Марица до Черно море. Мистичното очарование на тази област се постига от съчетанието на планина, равнина и море, а в етнографски план – от смесване на културните особености на три групи – рупци, тронки и загорци. Най-многочислено и старо е населението рупци, което носи и най-старите местни традиции. То е съсредоточено във вътрешността на Странджа и живее в селища по поречието на Велека. Втората по големина етнографска група в Странджа са тронките (от думата „тронка” – „малко”). Селата им са разположени в планинската част на община Средец, по горното течение на река Факийска. Третата етнографска група в Странджа – загорците, се считат за преселници от Североизточна България и заемат северните и западните части на планината. През Средновековието, Странджанският край е бил често гранична зона между България и Византия. Наричат Странджа още свещена планина – според легендите част от района е била защитена чрез магичен обход в кръг. До днес се възпяват прочутите нестинарски игри, които пазят древни свещенодействия, съпроводени с пророчества за бъдещето. Без съмнение Странджа е уникална с този мистичен обред с танц върху жарава. Запазен до средата на четиридесетте години на ХХ век в село Българи, Малкотърновско, обичаят е изпълняван в почит към светците Константин и Елена на 21 май (стар стил – 3 юни). Музикалната култура на преобладаващото рупско население е близка с тази на тракийското. Но нестинарският обичай и пролетните песни на „филлек”, съпровождали моминските игри през Велики пости, правят странджанския фолклор уникален. Затова специалистите го обособяват в отделен район. Странджанските песни могат да се разпознаят лесно по характерното меко тоноизвличане. Хороводните най-често са построени в минорен лад, а бавните са изпълнени свободно – без определен ритъм, с нежно тремоло на гласа. Обредните ритуали в Странджа – коледуването, пролетните момински игри „на филлек”, великденските празници с обичая „Мара лишанка”, Гергьовден, Еньовден, „Миша сватба” през есента след Димитровден, сватбата, са съпровождани с много песни, запазени до днес. Най-голямо разпространение на битовите инструменти в Странджа имат кавала и гайдата. Характерният ансамбъл гайда и тъпан съпровожда не само нестинарските игри, но и някогашните пехливански борби на мъжете. Световно признат странджански инструменталист бе гайдарят Костадин Варимезов, работил с американския етномузиколог Тимъти Райс Майстор кавалджия от село Зидарово беше и Стоян Величков. Двамата имаха ученици от цял свят. Като солисти в оркестъра за народна музика на БНР, участваха в редица по-малки инструментални групи със свои колеги. Странджанската група и група Балкана, начело с най-ярката певица на Странджа, Янка Рупкина, направиха местния фолклор известен по света при пътуванията си в Европа и САЩ. Десетки са певческите дарования тук, но на първото място сред тях е за Янка Рупкина. Шедьовърът й „Калиманку, Денку, мари”, събира в себе си най-изящното от странджанската мелодика и невероятна орнаментика. Изпълнението й вдъхнови композитора Красимир Кюркчийски, който аранжира песента за хор и създаде един от бисерите в творчеството си.

 

 

 

Яндекс.Метрика seosprint
« назад към статиите