Паметниците в България – Исторически забележителности

Паметниците в България – Исторически забележителности 

Гледна точка ( мнението на администратора не винаги съвпада с мнението на авторите )

Веднага след 9 Септември 1944г. в България започва интензивно строителство на паметници на Съветската армия. Редом с тях се нарояват и паметници на партизани и народни герои. Тази програма за идеологическа пропаганда със средствата на монументалната скулптура достига своя връх в широкомащабната кампания през първата половина на 1980-те по повод честването на 1300-години от основаването на Българската държава. След 1989 г. паметниците са обект на ожесточени битки между привържениците на това те да бъдат заличени, и онези които държат на тяхното запазване. В тези битки са въвлечени не само политически партии, граждански движения, но и държавните администрации както на България, така и на Русия. В последна сметка паметниците са оставени на природните стихии. Но природата на тези места е особено планирана. Околностите на паметниците са сред малкото останали публични пространства. За това, отвъд всякаква идеология, младите ги присвояват за своите културни практики – скейт бордизъм, графити, лющене на семки. Те често са изнесени извън града, стават ориентир на неделните разходки.

Паметниците са обърнати към вечността. В България обаче, много по-важната им роля е да се обръщат към съгражданите, да ядосват противника, да парадират с власт или пари. През 90те години битката се води по оста комунизъм-антикомунизъм. След 2000та паментиците стават оръжие в етническите битки. Единственото поле на консенсус е Васил Левски, чиито монументи се мултиплицират безспирно из страната. Има разбира се и екзотика, свързана с вкусовете на новите спонсори.
Въпросът „кои сме ние” с нова сила се поставя в България, за която в ЕС никой нищо не знае. Паметниците са начин да се бележи мястото, да му се даде неповторима специфика. Разбира се главното е да те признаят. Само че как?
Монумента на Света Богородица в Хасково от 2004 г. с уникална лекота успява да съвмести в общ ансамбъл наследения монумент на ремсиста, и стъклописа, изобразяващ сърцето на Данко (герой от М.Горки) бива трансформиран в християнски символ в подножието на гигантска статуя на Богородица, признана Гиннеса первая в мире(размер).

Автори: Ивайло Дичев, Красимир Терзиев

 

 

« назад към статиите