Христо Ботев и житните зърна - предание

Христо Ботев и житните зърна - предание 

Минах по пътя на четата му и чух чудна легенда. Разказа ми я възрастен селянин с обгоряло и набръчкано лице, живи очи и едри силни ръце. В джоба на куртката си Христо Ботев носил не само тефтерче с последни записки и план за битки, но и шепа житни зърна. Знаел той, че ще се сбъдне молитвата му, че ще падне сразен в боевете. Знаел той, ясновидецът, че ще бъде скъпа паметта му за този народ от орачи, и заръчал: „ Дето падна – там ще заровя тези семена. На камък да се случи – тази земя пак ще ги оплоди. Безводно да е – кръвта ми ще ги напои. И те ще израстат. По тях ще познаете къде съм загинал.“ Така узнали хората къде е паднал героят. 

Това предание за Христо Ботев е плод на любовта и на признателността на българския народ към подвига на героя.

« назад към статиите