Лазаровден ( Лазарица) и Цветница (Връбница) - Традиции

Лазаровден ( Лазарица) и Цветница (Връбница) - Традиции 

  В календара на християнската църква Лазаровден е свързан с възкресението на Лазар, живял в град Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието, когато Спасителят е в земите отвъд река Йордан, Лазар се разболява и умира. Когато месията се връща, възкресява покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство. Според средновековни ръкописи Лазар живее още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър. На Лазаровден църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, измъчван и убит на 23 април 1802 година. Според българската народна традиция Лазаровден или "Лазарица" е денят, в който се ознаменува превръщането на подрастващите момичета в моми за женене. На този ден групи от по шест-седем момичета на възраст от 10 до 16 години, облечени в празнични дрехи или невестински костюми и закичени с венци и китки, обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството, възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др. Домакините ги даряват с яйца и пари. Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Лазарките обхождат горите, реките и ливадите. По стар обичай рано сутрин тръгват момите, нагиздени с пъстри премени и венци на главите, за да благославят труда на работливите стопани, пеят за нивите, за къщите, за домашните животни, на девойките - за хубост, на момците - за храброст и ловкост. Срещу техните песни, игри и благословии, всяка стопанка на къща ги дарява с яйца – символ на живота. Накрая на деня, момите пускали венците по реката – дар за славянската богиня Лада, която е закрилница на семейството и любовта. 

 

  Цветница е последният голям църковен празник преди Великден. Той винаги е в неделя. Традицията го свързва с тържественото посрещане на Исус Христос в Йерусалим с палмови клонки, възславян като Месиански цар. Той влиза в града на магаренце и е приветстван от хората с "Осанна”, задето е възкресил Лазар предния ден – в събота. Тържествено посрещнат в Йерусалим на Цветница, той доброволно върви стъпка по стъпка към предначертания край на земния си живот. На този ден на службата в храмовете християните държат в ръцете си осветени върбови клонки, които заменят палмовите клонки - сякаш отново посрещат своя Спасител. Свещеници осветяват клонките и цветята, донесени от вярващите. След богослужението християните отнасят осветените върбови клонки в домовете си за здраве и предпазване от болести и зло. Обикновено от тях се увиват венци, които се окачват над прага на къщата или над домашния олтар. В този ден продължават Лазаровите обреди и обичаи. На този празник с кумиченето на лазарките завършва цикълът на моминските пролетни игри. Привечер на мегдана моми и ергени за последен път играят лазарското хоро, като за първи път след Великденските пости хорото е сключено. Народът нарича празника Цветница или Връбница, Цветна неделя, Вая, Кукленден. Цветница е празникът на цветята и цъфтежа. Имен ден празнуват всички, носещи имена на цветя, растения, храсти и дървета: Камелия, Цена, Цено, Цветан, Върбан, Върбинка, Виолета, Здравко, Здравка, Лилия, Латинка, Теменуга, Теменужка, Цвета, Цветан, Цветанка, Цветелина, Ясен, Явор. 

« назад към статиите