vBulletin counter

Великите български владетели - Цар Симеон I Велики

Великите български владетели - Цар Симеон I Велики 

Цар Симеон I - български владетел, наречен от народа си Велик.

Цар Симеон I - български владетел, наречен от народа си Велик. Велики са постиженията на неговото управление

Наред с успешните войни, царят превръща България в трети културен център на тогавашния свят. Неговото време е време на териториално разширение - България мие бреговете си на три морета, това е време и на недостигнат през вековете културен разцвет, наречен по-късно Златен век на българската култура.

България при цар Симеон Първи Велики

Симеон застава на чело на държавата след като по-големият му брат- Владимир Расате е свален от трона и ослепен, заради опита си да върне страната към езичеството.

Златният век на България

Старият цар Борис, напуска манастира, за да защити делото на своя живот. Той поставя на трона най-малкия си син, който билготвен за глава на българската църква. Символичен край на езическото минало е поставен с преместването на столицата от Плиска в Преслав. Освен това българският става официален език в богослужението. Въпреки, че не е подготвян за владетел (той е трети син на Борис), Симеон е един от най-ерудираните хора в страната. Младият цар получава образованието си във Византия. Той евъзпитаник на престижната Магнаурската школа. В столицата на Византийската империя получава отлично образование и изучава реториката на Демостен и Аристотел. Но въпреки, че е наричан във византийските хроники „полугрък”, неговата политика изцяло е подчинена на българските интереси.Още с възкачването си на престола Симеон започва война с Византия. Конфликтът е предизвикан от преместването на българското тържище от Константинопол в Солун през 894 г. Тези действията на Византия засягат, както икономическите интереси на България, така и нейният международен престиж. В отговор българската войска нахлува в източна Тракия без да срещне никаква съпротива. Поставя се началото на продължителен военен конфликт. Две години след началото на войната Византия е принудена да иска мир. Великата империя се задължава да изплаща на България годишен данък.През следващите години, за първи път в историята си, българската държава достига до Адриатическо море.

печат на цар Симеон Първи Велики

През 904 г. тържището ни е върнато обратно в Константинопол, а българо-византийската границата минава на 20 км от Солун.

През 912 г. Византия отказва да плати годишния си данък към България и Симеон обсажда Константинопол. След продължителни преговори през есента на 913 г. е сключен мир, с който официално е призната царската титла на българския владетел. Година по- късно във Византия е извършен държавен преврат. Започва трескава подготовка за война с българите. На 20 август 917 г. близо до река Ахелой войските на Симеон за пореден път разбиват противника. Погромът на византийците е пълен. Победите обнадеждават царя и той започва да мисли за завладяването на Константинопол. Да бъде император на ромеите и българите става негова цел. Израз на това му намерение е титлата с която се именувал — „Василевс на всички българи и гърци", „Симеон в Христа Бога — самодържец на всички българи и ромеи".

Осъзнавайки, че византийската столица не може да бъде превзета без силен флот, Симеон прави опити да се съюзи с арабите. Опитите му обаче не се овенчават с успех. Това обаче не води до застой във външната му политика. В отговор на антибългарската политика на сърбите, Симеон сломява войските им и премахва държавата от картата на Балканите. Следва конфликт с хърватско кралство, вероятно предизвикан от Византия. Това е първата война, която българският владетел губи. И последната, която води...

Успоредно с големите военните успехи, Симеон постига завидни резултати и вътре в страната. Управлението му е белязано от разцвет на книжнината, архитектурата и изкуствата. Столицата е сравнявана от съвременниците с Константинопол. В Преслав са "Златната” църква и тронната зала, които се отличавали с великолепието си. По това време е създадена и преславската рисувана керамика, която следвала най-престижните византийски образци. Симеон събира около себе си т.нар. Симеонов кръг- някои от безспорните литературни творци в Българското средновековие. Самият цар също се изявява като автор.

Жанровете, в които литературоведите творят, са поучителни слова, похвални слова, жития, химнографически произведения, поезия, хроника, летопис, исторически разказ. Забележителни са "Шестоднев" от Йоан Екзарх, "Учително евангелие" (включващо в себе си и "Азбучна молитва") от Константин Преславски, "За буквите" на Черноризец Храбър. Имената на други автори от Симеоновия кръг са Тудор Докс, Презвитер Йоан и Презвитер Григорий, от които нямаме запазени произведения.

Управлението на цар Симеон бележи връх в историята на първата българска държава. По негово време освен до невиждано до тогава териториално могъщество страната става средище нa културен и духовен живот. Победите на бойното поле му позволяват да укрепи международния авторитет на България, оставяйки след себе си могъща държава, простираща се от Карпатите до Беломорието и от Черно до Адриатическо море. Въпреки почти непрекъснатите войни с Византия, той укрепва властта си вътре в държавата и провежда стабилна вътрешна политика.

Затова заслужено остава в нашата история като Симеон Велики!

Сподели

 



« назад към статиите