Великите български владетели - Цар Борис

Великите български владетели - Цар Борис 

Още със създаването на българската държава през 681 година се оформят два основни етноси – славяни и прабългари. Те обаче не могат да се слеят в един народ, тъй като между тях има съществени различия – племенни, етнически, културно-религиозни, битови. Такова сливане би станало възможно само ако има единна религия и за двете етнически общности, която да наложи общи норми и ценностна система. Към средата на 9 век България е могъща държава, но ѝ липсва равнопоставеност по отношение на другите европейски държави, тоест тя се излага на международна и културна изолация. Тя е считана за варварска държава и страна на езичници и варвари. Нуждата от приобщаване към процеса на развитие на европейската духовна и материална култура, изградени върху християнството налагат приемането на новата вяра. Непосредствено преди покръстването княз Борис I има предложения да приеме юдаизма или исляма, но той предпочита християнството, тъй като той осъзнава неговите предимства. Преди да се покръсти обаче той е имал и битки със съседите-франки, сърби и византийци, които не били с щастлив край за него. Това още повече убедило Борис да приеме християнството. Хан Борис се прекръстил на Михаил. Друга важна причина е т.нар. "Дълбок мир", който бива сключен през 863г. в Константинопол между славяни и прабългари. С този договор Византия принуждава България да се покръсти, приемайки православното христянство от нея, а не от католоческия Рим. Освен това присъединените вече към България славяни са христяни и така се увеличава драстично броя на хората почитащи Исус Христос в държавата. С покръстването на българския народ той се приобщава към ценностите на християнската цивилизация. Започва изграждането на собствена християнска култура, за което способства въвеждането на славянската писменост и въвеждането й в страната след 885 година. Започва строителството на църкви и манастири, което показва, че започва да се развива християнската култура. Благодарение на покръстването започва формирането на българския народ, въвежда се ново законодателство, България се утвърждава като високоразвита средновековна държава. Същевременно обаче в страната прониква византийското влияние, което заплашва устоите на българската държава. България става член на „византийското семейство на народите”, в което българският владетел е считан за духовен син на византийския василевс. Чрез византийски мисионери прониква чуждото влияние. Но благодарение на създаването на самостоятелна българска църква и въвеждането на славянска писменост, държавата запазва самостоятелността си и в немалка степен подготвя Златният век на българската държава.

Св. Цар Борис - българският владетел (852-889), който налага християнството и въвежда славянската писменост в България  през 864 г. се покръства в Плиска с целия си род и получава християнското име Михаил. Християнството става официална религия в българската държава. Той постига международното признание на автономна Българска архиепископия под върховенството на Цариградската вселенска патриаршия (4 март 870). Има голям принос за  просвещението на българското общество. 
През 886 г. Борис-Михаил приема учениците на Кирил и Методий и създава Охридската и Преславската школи. След смъртта му през 907 г. е канонизиран за светец и е удостоен с царска титла.

« назад към статиите