София – столицата на България - Градовете на България

София – столицата на България - Градовете на България 

     София(от старогръцкото σοφία – мъдрост) е столицата и най-големият град на България, а също така 12-ят по големина град в Европейския съюз. София е град с население от 1 263 884 души (регистрирани по настоящ адрес), което представлява 17% от населението на страната. Разположена е в централната част на западна България, в Софийската котловина, заобиколена от планината Витоша на юг, планината Люлин на запад и Стара планина на север. Общата ѝ площ е 492 квадратни километра и средната ѝ надморска височина e около 550 метра. Това я прави четвъртата по височина столица в Европа. Изградена е върху четирите тераси на река Искър и притоците ѝ Перловска река и Владайска река. В нейния център, както и в кварталите Овча купел, Княжево, Горна баня и Панчарево се намират минерални извори. Климатът на София е умерено-континентален.

   Тя е основен административен, индустриален, транспортен, културен и университетски център на страната, като в нея е съсредоточено 1/6 от промишленото производство на България. Тук се намират също така Българската академия на науките, много университети,театри, кина, както и Националната художествена галерия, археологически, исторически,природонаучни и други музеи. София носи името на бившата катедрала на града „Света София". Обявена е за столица през 1879 година.

   На много места в центъра на града са запазени видими археологически паметници от римско време. Те се вписват в модерния европейски вид на града с множеството новопостроени съвременни сгради и паметници. Девизът на столицата е „Расте, но не старее".

Местоположение

    София е разположена непосредствено до северния склон на Витоша, в ограденото с планини Софийско поле - Стара планина,Витоша, Люлин, Лозенска планина). Пет планински прохода водят към града — Искърски, Владайски, Драгомански, Петрохански и Ботевградски. През тях още в древността минават важни пътища, свързващи Адриатика и СреднаЕвропа с Черно и Егейско море иБлизкия Изток. Благодарение на централното си стратегическо местоположение на Балканския полуостров, София и в миналото е голям, оживен град и търговски, туристически и културен център. През нея протичат няколко маловодни реки, най-големи от които са Владайска и Перловска. Край източните квартали тече река Искър, но в този си отрязък тя не е голяма и пълноводна. София е известна от древността с многобройните си минерални итермални извори (15 находища с общ дебит на минерална вода 130 л/сек.), а в последните 60 години са построени и изкуствени езера и язовири.

Климат

   София има умереноконтинентален климат, като температурите могат да варират значително през денонощието, а също така са характерни огромни разлики в температурите от година на година. Зимите в града са на границата между студените сибирски зими и прохладните и меки средиземноморски, като основните валежи са от сняг и рядко духат студени ветрове. Най-сухите месеци са януари и февруари. най-студеният месец е януари с температура около -1,6°C. Най-топлите месеци са юли и август, когато

температурите могат да превишат 35°C в най-горещите дни. През лятото падат най-много валежи, като не са рядкост гръмотевични бури.

Гръмотевична буря над София    Средната годишна температура е 9,9 °C(според нормите от 1961-1990 г.,а според нормите от перида 1887-1961г - 10,2°C и средните годишни валежи са около 572 mm(1961-1990г).Климатът се колебае през различни периоди(например летата през перида 1961-1990 са най-хладните от началото на метеорологичните наблюдения от 1887година, а сега са значително по-топли). Като правило температурите в столицата са значително по-ниски от тези в останалата част на страната поради голямата надморска височина.

 

История

Тракийската Сердика

 София е една от най-древните европейски столици. Нейната история може да се проследи до времето на неолита. Следи от няколко неолитни селища са открити на нейна територия (около днешния Дворец, както и в днешния квартал Слатина), които датират от 5000 г.пр.н.е.

   През VII век пр.н.е. на север от топлия минерален извор, близо до река Елешница (днешната Владайска), възниква древен тракийски град, документиран по-късно от римляните като Сердика — име, за което се приема, че произлиза от местното тракийско племе серди, което живее в околностите на града. ПрофесорАлександър Фол изразява съмнение в реалното съществуване на племе серди, тъй като това име се появява много по-късно, далече след създаването на града, през III век. В много антични и средновековни писмени извори и географски карти градът се назовава и Сардика, но и нерядко областта се нарича Сардика, а градът  Сердика. За кратък период от време през IV век пр.н.е. градът е управляван от Филип II и след това от неговия синАлександър Македонски. Първото споменаване на Сердика е направено от Птолемей през 100 г.

Римски период

Антична Сердика - Ротондата „Св. Георги" и останки от резиденцията на император Константин I Велики от IV век.

     Градът пада под римско владичество през 29 година. По време на император Марк Улпий Траян (98-117) градът процъфтява най-напред като център на административна област в провинция Тракия, а след това е преименуван на Улпия Сердика (родовото име на Траян). Градът се разраства, построена е крепостна стена, наблюдателни кули, циркова арена, амфитеатър, обществени бани, административни сгради и други. В края на 3 век по време на управлението на императорДиоклециан Сердика се превръща в столица на новосъздадената провинция Средиземноморска Дакия.

    В официални надписи на старогръцки език, поставяни от градските власти, градът е наричан Σερδών πόλις („град на сердите"), което съответства на латинските надписи civitas Serdensium. Според археоложката Димитрина Митова-Джонова Сардон (Сердон) е неидентифицирано селище някъде в тракийските земи.

След смъртта на император Диоклециан (305 г.) и религиозната реформа на император Константин Велики (306 - 337 г.) Сердика става седалище на епископ, бидейки едно от първите селища, където християнството в признато за официална религия.

Сердика е любимият град на император Константин Велики (родом от близкия Ниш), който дори възнамерява да премести столицата си от Рим тук. Антични автори твърдят, че той често казва: „Сердика е моят Рим". Императорът многократно посещава Сердика, където са издадени много от неговите укази, запазени в Corpus Iuris Civilis, и дълги месеци живее в своя дворец, наречен условно от учените „градска резиденция". В 4 век той заема цял квартал на града, известен като „Константинов квартал", разположен най-общо между днешните улици „Калоян", „Позитано", „Леге" и южно от Президентството. По-късно в 13 вектова, което е оцеляло от комплекса, е превърнато в дворец на българския Севастократор Калоян. Тук е била градската резиденция на севастократора, а извънградската е била при известната Боянска църква.

През 357 г. римският историк Амиан Марцелин определя града като голям и прочут. През 343 г. в Сердика заседават 318 епископи от цялата империя на Сердикийския събор с вселенско значение, защото утвърждава православния символ на вярата и православното учение за Света Троица.

През 5–6 век по времето на така нареченото велико преселение на народите градът преживява нашествия от хуни, готи и други, тъй наречени варварски племена. От средата на 6 век, при управлението на император Юстиниан Велики (527-565), Сердика се възражда като важен административен и стопански център на Източната римска империя, придобила по време на Европейското просвещение литературна известност като Византия(Византийската империя), но е подчинена на създадената от императора в родния му крайархиепископия Юстиниана Прима, чийто правоприемник е Охридската архиепископия.

Средец

През 809 г. градът влиза в пределите на българската държава и получава българското име Средец. През 10 век династията на комитопулите, наследници на управителя (комит) на Средецката област Никола, управляват от Средец българската държава. След падането на Преслав и превземанаето на Доростол, Средец става седалище на българския патриарх. През войните на комитопулите, византийският император Василий ІІ Българоубиец на три пъти прави опит да превземе града между 986 и 1016 година. Едва през 1018 година, след смъртта на Иван Владислав, последния цар на Първото българско царство, войводите на 35 крепости, предали ключовете им на византийския император. Сред тях била и Средец.

Допуска се, че в ромейски документи от този период градът е наричан Триадица в памет на тържеството на православното учение за Св. Троица (на гръцки Агиа Триада) на Сердикийския събор.През 1183 г. съюзените войски на сърби и маджари превземат Средец. Градът е опустушен и при преминаването на три кръстоносни похода през 1096, 1147 и 1189 година.

След възобновяването на българското царство през 1185 г. при Иван Асен I епископът на Средец е въздвигнат в сан митрополит. От 12-ти do 14-ти век в Средец процъфтяватзанаятите и търговията.

От XIV век градът се споменава като (Св.) София (на гръцки мъдрост) и в официалните документи на Второто българско царство, например във Витошката грамота на цар Иван Шишман, както и в други текстове като приписката към Средечкото евангелие от 1329 г., но областта продължава да се нарича и Средечка.

Османско владичество

                     

От края на 14 век до 70-те години на19 век градът, както и българската държава, са под Османско владичество. Градът става столица на провинция Румелия. Смята се, че още през 13-14 век градът става известен и с името на патрона на раннохристиянския храм „Св. София" (4 век), разположен на високо и видно място в границите на Свещения хълм, но извън крепостната стена. През 1599 година за кратко време столицата е в ръцете на български хайдути. През 18 век градът започва да запада със западането на самата Турция и изостава в развитието си. Според К. Иречек София по това време е най-изоставеният град на Балканския полуостров.                                                             

Към всичко това се прибавя големият пожар от 1816 г.,чумата от 1857 г. и от две земетресения съответно през 1818 и 1858 г. Около средата на 19 век състоянието му е окаяно - кални и мръсни улици с дупки, а боклукът се изхвърля насред площада.

С името София градът е наричан и в документите на Османската империя. В документите и други писмени материали (вестници, пътеписи, доклади и пр.) чак до 1879 година жителите на града се наричат „средечани", а българската община „Средецка". След 1879 година се разгаря спор за името, като жителите на града създават комитет от известни личности, който дълго отстоява правото на историческото име Средец. Надделява обаче становището на руската администрация и новата столица на България започва да се нарича официално София.


След Освобождението

    По време на Руско-турската война от 1877-1878 година София е освободена на 4 януари 1878 година (23 декември 1877 година стар стил) от руски части под командването на генерал Йосиф Гурко.                                                 

На 20 октомври 1878 година от Пловдив в София се премества седалището на Временното руско управление, а на 3 април   Учредителното събрание избира София за столица на Княжество България (3 април е обявен за празник на София). В резултат на това броят на жителите нараства по-бързо в сравнение с другите български градове, главно от вътрешната миграция (по време на Освобождението градът наброява 11,649 души) 

Избирането на София за столица спомага за нейното бързо превръщане в голям и важен политически, административен, икономически, научен и културен център на страната. Започва концентрацията на капитали и развитието на промишлеността. Започва изграждането на предприятия на електродобивната, металодобивната, пивоварната и дървопреработвателната промишленост. В повечето случаи това са все още малки фабрики и работилници. Към края на века на река Искър над Панчерево е построена първата водноелектрическа централа, което осигурява електроенергия за града. В 1893 година е построена жп линията София-Перник. Следва жп линия до Пловдив, Варна и много други участъци на България.                        

На Разпети петък, април 1925 година в София е извършен атентатът в църквата „Света Неделя", най-тежкият терористичен акт в историята на България. Убити са 170 души и са ранени 500.

Софийската промишленост страда много отбомбардировките в София по време на Втората световна война. На 10 януари1944 година и на 30 март 1944 година съюзническите ВВС (на Великобритания и Съединените американски щати) извършват две въздушни нападения и бомбардировки над София — разрушен е почти целият център, убити са над 2000 души от софийското население и са разрушени 12,657 сгради.


Катедралата "Св.Неделя" след атентата, април 1925 година.

1945-1990

   През 1945 г. е одобрен нов общ градоустройствен план на столицата, т.н. План „Нейков". След спорен референдум народна република и се установява отечествено-фронтовска власт, което значително променя облика на столицата. Нейната численост започва да расте с бързи темпове, най-вече поради централизацията иколективизацията. Започва да се обръща по-голямо значение на тежката промишленост ииндустриализацията, като продължава градоустройството и жилищното строителство. През 1958 година е построен Кремиковци. Разширява се и се обновява пътната мрежа и градския транспорт. Все пак през 1970-те години архитектите успяват да се преборят с плановете дотогава да се разчисти градския център за социалистическо строителство, като се разрушат старите сгради. Така от разрушение са спасени бившият царски дворец, Военният клуб, БАН и други сгради край Централни Хали, Женския пазар, Лъвов мост, по "Пиротска" и "Екзарх Йосиф". 

   През втората половина на 20 век към София са присъединени много от съседните села, които дотогава са самостоятелни - Биримирци и Обрадовци през 1955 година, Княжево през 1958 година, Бояна, Враждебна,Връбница, Горна баня, Драгалевци, Дървеница, Илиянци, Малашевци, Обеля, Орландовци, Симеоново иСлатина през 1961 година, Суходол, Требич и Филиповци през 1971 година, Ботунец, Горубляне, Кремиковци,Сеславци и Челопечене през 1978 година. 

                  

                                                                                              Hационален дворец на културата 


     


                                                                                                     Комплекс Ларго

След 1990

   След падането на режима на Тодор Живков през 1989 година, следва нов подем в строителството. Построени са много нови модерни сгради, много от тях с чужди инвестиции.

Икономика и обществени институции

   Между двете световни войни основните придобивки на промишлеността в София са мелници, текстилни,каучукови и цигарени фабрики. Преди бомбардировките от 1944 година около 37 % от промишлеността на страната е концентрирана в столицата. В този период започва и развитието на науката и образованието - строеж на редица висши учебни заведения, научноизследователски институти, болници, комбинати, заводи и фабрики.

   Днес София е най-голямият промишлен център на България като преимущество се дава на развитието на тежката промишленост. На територията на София има около 800 големи предприятия. В София са съсредоточени 75% от черната металургия, 50% от полиграфическата, 15% от електротехническата и електронната промишленост, 14% от кожухарската и обувната промишленост на страната. Произвежда се химическа, текстилна и хранително-вкусова продукция. Отраслите строителство, търговия и транспорт, свързващи материалната и социалната инфраструктура на големия град, са силно развити. Частният сектор на територията на Столична община е концентриран предимно в сферите на търговията и услугите. В София оперират и Софийската стокова борса и Българската фондова борса. 

                                          

                                                                             Сградата на Народното събрание

 

   Като следствие от централизираната планова икономика около 50% от БВП на България се пада на столицата. Тук са съсредоточени централите на финансовите институции. Средната работна заплата в София е най-висока за страната. 

   В София са съсредоточени всички органи на държавната власт — законодателна, изпълнителна и съдебна. В центъра на столицата се намират сградите на Народното събрание, Президентството, Министерски съвет и всички министерства. В града се помещават и всички висши институции на съдебната власт — Върховен касационен съд, Върховен административен съд, Висш съдебен съвет, Главна прокуратура. Тук са и други национални институции (Конституционен съд, Национален статистически институт, Главно управление на пътищата и др.), редица стопански учреждения (Българска стопанска камара и др.), също и органи, чиято главна задача е осъществяването на провежданата в страната реформа (Агенция по приватизацията, Агенция за масова приватизация, Агенция за чуждестранните инвестиции и др.).  

                  

                                                      Площадът между Президентството и Министерския съвет

     В София са седалищата на Българската народна банка, на преобладаващата част от местните и международните банки в страната, централите на много неправителствени организации, фондации и др. Тук се намират Светият синод на Българската православна църква, Главното мюфтийство на мюсюлманите в България, Главният равинат на израилтянското вероизповедание, както и други официално регистрирани вероизповедания. В столичния град са партийните централи на почти всички политически партии в страната, на главните синдикални организации и др.

Във връзка с процеса на интеграция на България към Европейския съюз, редица правителствени и неправителствени организации започнаха работа в тази насока в София. След подписването на споразумението за присъединяване тук развиват своята дейност Съветът за асоцииране с ЕС и Делегацията на Европейската комисия в България.

« назад към статиите