Панагюрско златно съкровище

Панагюрско златно съкровище 

    В студеното утро на 8 декември 1949 година трима братя - Павел, Петко и Михаил Дейкови, работят заедно в района на керемидената фабрика "Мерул" край Панагюрище. Там един от братята забелязва в рохкавата глина проблясък. Така са открити  деветте съда от Панагюрското съкровище. Те са изработени от чисто злато и общото им тегло е малко над 6 кг. Най-големият съд е амфора – ритон, има и седем по малки ритона – 3 с формата на животински глави, три с формата на амазонки и един е като портмоне с формата на козел. Последният съд е фиала. От надпис върху фиалата се съди, че са изработени в град Лапсакос на Дарданелите. Съкровището се датира от III в пр. Хр. Историците предполагат, че съдовете са били част от религиозен ритуал. В тях се е разливало вино. Съществува мнение, че са били предназначени за ритуално пречистване на течност, вероятно пак вино, чрез преливане от съд в съд. Във всички случаи се налага мнението, че в този вид сервизът е непълен. Не е ясно дали са принадлежали на местен тракийски владетел или просто са донесени по тези земи от търговец или като военна плячка. Богатата украса по съдове изобразява множество сцени от гръцката митология. Съкровището представлява изключително красив златен сервиз с много богата украса и орнаментика. Използвал се е или за пиршества или за религиозни тайнства и ритуали свързани с тракийската митология. Състои се от девет съда изработени от чисто злато с общо тегло над 6 кг. Четири от ритоните са оформени като глави или като предната част от телата на животни – овен, козел, и 2 са с глава на елен лопатар. По горната част на ритоните са художествено изобразени митологични сцени и герои от старогръцката митология. На един от ритоните е изобразен тържествения пир в чест на сватбата на Дионис с критската принцеса Ариадна. Три от съдовете са канички оформени като глава на Амазонка. Дръжките на тези канички са оформени като кентаври-митологични същества с тяло на животно и глава на човек. Майсторска изработка има и намерената фиала-плитък съд с формата на тава. Върху него са гравирани четири кръга с по 24 изпъкнали орнамента във всеки кръг с намаляващ размер от ръба към центъра на фиалата. Най-външният и двата по-малки от него са оформени като негърски глави, а последният най-вътрешен кръг е от жълъди. Между самите редове и отделните елементи фиалата е украсена с растителни орнаменти. Най-интересен по форма и украса е големият амфоровиден съд. Дръжките му са оформени като борещи се помежду си кентаври, а двете отверстия за изливане на виното намиращи се в основата на съда като негърски глави. Между негърските глави е изобразена фигурата на детето Херакъл, борещо се със змията. Изключително богатата украса на амфората се допълва от майсторски пресъздадени сцени от митологията.

     Въздействието и красотата на тези 6 кг злато не може да се опише, трябва да се види, да се усети. В музея на град Панагюрище е изложено копие на откритото съкровище, а оригиналът може да бъде видян в залите на  НИМ в София, ако не е на гастрол по света.

 

 

« назад към статиите