Иван Николаевич Денкоглу - Личности

Иван Николаевич Денкоглу - Личности 

Иван Николаевич Денкоглу е роден през 1781 г (истинското  му име е Иван Ненов Денчев), в  софийското село Балша. Баща му е бедния шивач Нено Денков, който умира наскоро след като семейството се преселва в София. Детето, дотогава пастирче, е главено за слуга в някакъв хан. След това майката изпровожда сина си в Търново при свой роднина - калугер. Момчето не се задържа дълго там, през Цариград се озовава в руския град Нежин. Тук се сдружава с гърци - търговци. Нежин бил малък град, с около 15 хил. жители, но важен търговски център. Гърците там основали "Нежинското гръцко братство". Стоките, с които те търгували, били освободени от мита и това допринесло много за разрастване на търговията в града. Член на това гръцко братство станал и Иван Николаевич Денкоглу. Въпреки че приел да погърчи името си, Иван Денкоглу си останал до края на живота българин, благодетел дал всичко за просветното дело в своето отечество. В началото на XIX век той се преселва в Москва. Тук Денкоглу влиза в контакт с българи - емигранти, от които научава за все по-често надигащите се гласове на протест срещу турските поробители. Вече спечелил завидно финансово състояние, у него се заражда идеята да подпомогне с каквото може своя народ и да работи за неговото скорошно избавление. Той се отдава изцяло на идеята за просветно събуждане на българския дух. Макар и малко образован, Денкоглу е разбирал силата на образованието и спомагал за неговия напредък. Къщата му в Москва е притегателен център за всички българи и за всички хора, които обичат българите и им помагат. Тук идват студенти емигранти, идват Васил Априлов, Никола Палаузов, проф. Погодин от Московския университет. През 1842 г. Денкоглу упълномощава Васил Априлов да закупи книги, глобуси и географски карти за взаимоучителното софийско училище, но за нещастие корабът, с който той заминал за България, претърпял корабокрушение. През 1839 Денкоглу подарява 30 хил. гроша за построяване на училище в София, което след това получава неговото име. Със средства на големия българин са издадени "Изборник великаго княза Святослава Ярославича 1073 года" ( приготвено от О. М. Бодянски) и съчинението на Спиридон Палаузов "Века на болгарския цар Симеон".

 

 

Още през 1844 г. преданият родолюбец учредява в Московския университет стипендия "на вечни времена", като единственото условие е българчетата, завършили университета, да се завърнат в отечеството си и да бъдат полезни нему. Сред стипендиантите са видните наши възрожденци Сава Филаретов, Костадин Геров (брат на Найден Геров), Никола Михайловски (баща на Стоян Михайловски) и т.н. На софийското училище Денкоглу подарява много книги и учебни помагала. Тези книги по-късно стават основа на фонд на Народната библиотека, а личната му библиотека - около 600 тома редки и старопечатни книги, прераства в библиотека към софийското училище "Цвят", основано през 1870 г. На 16 декември 1856 г. представители на Свищовското училище помолили Иван Николаевич да подпомогне книгохранителницата им. В отговор на тази молба той им изпраща много от своите книги. През 1857 г. Денкоглу осъществява отколешната своя мечта - да посети родния си край. Заедно с току що завършилия Московския университет Сава Филаретов, през Германия той пристига в България. Пътьом двамата посещават и Прага и Виена. Впечатленията си от това пътуване Денкоглу споделя в писмо от 10.12.1857 г. до проф. М. П. Погонин:"Чест ми е да ви уведомя, че аз си изпълних обещанието - можах да отида в отечеството си. В София пристигнах на 7-и септември с Филаретов, дето бехме приети извънредно радостно от старейшините и дето с удоволствие прекарах 12 дни и се поклоних на праха на моите родители, но не намерих никого от моя род. Аз оставих Филаретов там в училището, което беше приготвено от по-рано, и той зае длъжността си. Тамошният край е заселен с чисти българи и нема нито един грък. В София има 8 църкви, а наоколо има 16 най-стари манастира. с много стари български ръкописи. Аз помолих Филаретов да иследва и прибере всички редкости." С идването си в София Денкоглу оставя много подаръци за софийските църкви и манастири оставя значителна сума за ремонт на училището и пред цялото софийско общество оставя своя любимец Сава Филаретов за главен учител. Той посещава също така и родното си село Балша. През 1857 г. в писмо до Денкоглу Раковски изказва възхищението си от делата му, като го моли да помогне за издаването на един политически вестник в Европа, ратуващ за българите. След земетресението в София през 1858 г. Иван Николаевич изпраща сума, с която да се купят 4 хил. оки брашно и се раздадат на населението. Малко преди смъртта си Денкоглу учредява стипендия за българи - ученици в Ришелевската гимназия в Одеса.
На 16-ти (според други източници на 13-ти) май 1861 г. престава да тупти сърцето на големия български благодетел и радетел за просвета и наука, на родолюбеца от Балша - Иван Николаевич Денкоглу. Той завещава хиляда рубли за софийското училище и сто рубли за софийските църкви, на десет бедни момичета оставя по сто рубли като зестра при омъжването им, а 2 хил. рубли завещава, за да бъдат откупени от затвора осъдени за дългове бедни софианци.
Името на този "благодетел роду нашему", както го нарича Раковски", заслужава дълбоката признателност на България. Hай-старото училище в София носи името му 127-о Средно общообразователно училище "Иван Николаевич Денкоглу" се намира в  София на улица Парчевич №43. Носи името на българския търговец Иван Денкоглу, подпомогнал го с парични средства и дарил му личната си библиотека. Според Националния музей на образованието то е наследник на първото новобългарско училище в София, открито през 1839 г., което означава че 127-о СОУ е най-старото училище в София. Сградата на училището и неговото оборудване били впечатляващи. То имало географски карти и глобуси, кабинет по физика, библиотека. За кратко време броят на учениците нараства на 400, а славата му се разнася из цялата страна. "La prece d'Orient" публикува статия, в която се пише: "Това учебно заведение по съдържание на работата си може да се нарече гимназия. То трябва да служи за пример на всички учебни заведения и не отстъпва на най-добрите гимназии в Цариград." По време на Руско-турска освободителна война през 1877/1878 г. частта от София, къде се намира училището е изгорена и то е унищожено до основи. След Освобождението Софийската община изтегля завещаните от Денкоглу 10 000 рубли от Московската Депозитна банка и купува конака Хали бей (мястото на днешната Съдебна палата) и настанява там училището. В знак на признателност то е наречено на своя благодетел Иван Николаевич Денкоглу. В тази сграда се помещава до 1892 г., когато е построена нова сграда на улица "Парчевич".
На 29 Април 2009 г. училището отпразнува своята 170 годишнина.

 

 

Яндекс.Метрика seosprint
« назад към статиите