Годишнина от избухването на Априлското въстание

Годишнина от избухването на Априлското въстание 

През ноември 1875 г. активисти на Българския революционен централен комитет се срещнали в румънския град Гюргево и решили, че политическата ситуация в страната е подходяща за общо въстание. Въстанието е насрочено за април или май 1876 година. Територията на страната е разделена на пет революционни области с центрове във Враца, Велико Търново, Сливен, Пловдив и София. Бунтовниците са се запасявали с оръжие и боеприпаси и дори изработили импровизирани оръдия от черешово дърво. В хода на подготовката на въстанието, организаторите се отказали от пети революционен окръг в София, поради лошото състояние на местните революционни комитети и преместили центъра на Четвърти революционен окръг от Пловдив в Панагюрище. На 14 април 1876 г. се провело Общото събрание на комитетите от Четвърти революционен окръг в местността Оборище близо до Панагюрище, за да обсъдят обявяването на въстанието. Един от делегатите, обаче, разкрива заговор от османските власти. На 20 април дори бил направен опит за арест на ръководителя на местния революционен комитет в Копривщица, Тодор Каблешков. В съответствие с решенията, взети на Оборище въстанието е обявено две седмици предварително. В рамките на няколко дни, бунтът се разпространил в цялата Средна гора и на редица градове и села на северозападните Родопи. Въстанието избухва в другите революционни райони, както и, макар и в много по-малък мащаб, в Областите на Габрово, Трявна и Павликени, както и няколко села на север и на юг от Сливен и в близост до Берово (в днешна Република Македония). Априлското въстание е въстание, организирано от българите в Османската империя от април до май 1876 г. , което косвено довело до възстановяване на България като самостоятелна нация през 1878 година. Османската армия и нередовните башибозушки отряди брутално смазали бунтовниците, което довело до обществени протести в Европа и САЩ, с участието на много известни интелектуалци, осъждаща османските жестокости в подкрепа на угнетените българското население. В Априлското въстание участват само онези части от Османската територии, които са населени предимно с българи. Появата на българските национални чувства е тясно свързана с възстановяването на независимата Българска православна църква през 1870. Този период е става известен като Българското Възраждане, защото има възход на национално самосъзнание. Априлското въстание е провал като революция, но поради публичността, която му била дадена и репресиите, които последвали, доведе директно към европейските искания за реформа на Османската империя, до Руско-турската война, която приключи със турското поражение, подписването на Санстефанския мирен договор през март 1878, последван през юли същата година от Берлинския договор. По този начин в крайна сметка постига първоначалната си цел, освобождението на България от Османската империя.

 

По безсмъртната диря на Априлското въстание

 

 

« назад към статиите